Тай Чо отново се облегна назад смаян, след това се разсмя — спомни си отдавнашния случай, когато Ким бе извадил ключалката на килията си, без те изобщо да разберат. И ЕТО, ПАК — помисли си той. Но това беше много по-фино, много по-хитро от простото изваждане на ключалката. Това бе съвсем различно равнище на проникване.
Прочете текста, замисли се над последното изречение, после изчисти екрана и изключи терминала. Остана седнал за миг, втренчен сляпо в екрана, след това се изправи и се отмести.
— Тай Чо?
Обърна се стреснато. Ким стоеше на вратата, явно изненадан, че го вижда. Изглеждаше много по-тих от обикновено, като че нащрек. Беше вързал на шията си шал от коприна, а китката му бе превързана. Не се опита да влезе.
Тай Чо се усмихна и седна на леглото.
— Как беше филмът?
Усмивката на Ким не беше въодушевена.
— Пан Чао победи. Както винаги.
Тай Чо забеляза, че момчето поглежда терминала, после него, но нямаше никакъв знак Ким да е видял с какво се бе занимавал преди малко.
— Ела тук — внимателно каза той. — Ела и седни при мене, Ким. Трябва да поговорим.
Ким се поколеба — веднага се досети защо бе дошъл Тай Чо. След това поклати глава.
— Нищо не е станало тази сутрин.
— Нищо ли? — Тай Чо се втренчи нарочно в шала, в бинта.
Ким се усмихна, но нищо не каза.
— Добре. Няма значение, Ким. Виждаш ли, ние вече знаем какво е станало. В тавана над басейна е монтирана скрита камера. Матиас я е пропуснал, като е повредил останалите. Видяхме го как те напада. Как те стиска за гърлото и се опитва да те удави.
Ким продължаваше да мълчи — нищо не издаваше.
Тай Чо сви рамене и сведе поглед — чудеше се доколко ли е близък сценарият му със случилото се. Мълчеше ли Ким, защото това беше истина? Или мълчеше, защото бе станало нещо друго? Каквото и да беше, в едно бе сигурен. Матиас БЕШЕ нападнал Ким. Сам бе забелязал ревнивата завист в очите на по-голямото момче. Но не беше предполагал, че ще се стигне дотам.
Изправи се, вътрешно обезпокоен от тази страна в характера на Ким. Тази първична, дивашка страна, която сякаш притежаваха всички, родени сред Глината. Никога не бе разбирал този аспект от поведението им, тази тяхна извратена племенна солидарност. Там, откъдето идваха, това без съмнение беше сила — фактор за оцеляване, — но тук, Горе, това бе ужасен, фатален недостатък.
— Ти си важен, Ким. Много важен. Знаеш го, нали? А Матиас е трябвало да внимава. Изхвърлен е заради простъпката си.
Ким сведе очи.
— Матиас нищо не е направил. Беше нещастен случай.
Тай Чо пое дълбоко въздух, изправи се и се приближи до него.
— Както кажеш, Ким. Но ние знаем друго.
Ким вдигна очи към него и хладно посрещна погледа му.
— Това ли е всичко?
И това не приличаше много на Ким. Тази твърдост. Може би преживяното го бе потресло. Беше го променило. За миг Тай Чо се вгледа в него, колебаейки се дали да подхване темата за секретните файлове, но после се отказа. Първо щеше да ги прегледа. Да открие какво точно гласи Ким. Тогава и само тогава щеше да постави ребром въпроса.
Той се усмихна и отмести поглед.
— Да, няма друго.
Щом се върна в стаята си, Тай Чо заключи вратата и започна да извиква файловете, като започна с мастер-файла, споменат в последното изречение на „БРАХЕ“.
Файлът „Аристотел“.
Името го заинтригува, защото, за разлика от Брахе, Аристотел бе действителна личност: маловажен гръцки философ от IV в. пр.н.е. Бързо прегледа статията в общата енциклопедия. За него бяха изписани по-малко от сто и петдесет думи. Също като Тай Чо и той бил възпитател, в неговия случай — на гръцкия цар Александър. Що се отнася до оригиналността на неговото мислене, оказа се, че кореспондира с Хюи Ши, логик ХАН, негов съвременник, който наблягаше на съотносителността на времето и пространството и се бе опитал да докаже съществуването на „Най-великото нещо сред нещата“ чрез рационално познание. Сега обаче и двамата съществуваха като мънички отпечатъци в историята на науката. Гърция била завладяна от Рим, а Рим — от ХАН. А ХАН бяха изоставили пътеката на чистата логика заедно с Хюи Ши.
Тай Чо набра двете думи и се облегна назад. Отговорът се появи веднага на екрана:
— Субкод?
Реши да се опита да отгатне. Набра „АЛЕКСАНДЪР“, после се облегна назад и се засмя — компютърът бе приел кодовата дума.
Последва кратка пауза, а след това заглавната страница изпълни екрана.