ХСИЕН съдия Хон се поклони доволен и погледна зад стареца.
— Бих помолил ищците да станат.
Трима мъже станаха и се представиха.
— Приемате ли щедрата компенсация на ШИ Йюн?
И тримата кимнаха — двеста юана си бяха пари.
— Чудесно. Значи всичко е уредено. Ще платите на чиновника, ШИ Йюн.
Без никаква пауза, още преди старецът да си е седнал на мястото, друг съдия зачете обстоятелствата по втория случай. Отново бяха замесени двама младежи, но този път ги обвиняваха в неприлично поведение. Били пияни и изпочупили няколко магнолиеви дръвчета.
По молба на съдията двамата се изправиха. Бяха ХУН МАО, прилично облечени, подстригани в стила на ХАН.
— Е? — попита съдията. — С какво бихте се оправдали?
Двамата сведоха глави. Единият погледна другия, той преглътна, вдигна поглед и заговори от името и на двамата:
— Уважаеми съдии, за нашето държание няма никакво извинение и ние дълбоко се срамуваме от стореното. Поемаме пълна отговорност за действията си и бихме разбрали напълно уважаемите съдии, ако приложат към нас максимална строгост. Бихме ви помолили обаче да вземете под внимание образцовите ни досега досиета и скромно молим да приемете и характеристиките, дадени ни от нашите работодатели. Предлагаме да покрием напълно щетите и тъй като сме нанесли повреда на хармонията на нашата община, молим да ни бъде възложен и едномесечен доброволен труд в полза на общината.
Съдията се спогледа набързо с колегите си — всички те кимнаха и отново се обърнаха към двамата младежи.
— Прочетохме характеристиките, дадени от работодателите ви, вземаме под внимание и образцовото ви досега поведение. Вижда се, че се срамувате, разкаянието ви също е очевидно. Ето защо, при тези обстоятелства ние приемаме вашите предложения, а срокът на обществената ви служба ще бъде съкратен на две седмици. Ала ако някога се изправите втори път пред този трибунал по подобно обвинение, резултатът ще бъде незабавно изпращане на по-ниско ниво. Разбрахте ли?
Двамата се поклониха ниско и се спогледаха.
Последваха още два случая. Първият беше обвинение в кражба. Двама мъже твърдяха, че трети ги е ограбил, но филмът, заснет от охраната, показа, че обвиненията са фалшиви. Двамата мъже, протестиращи бурно, бяха задържани от стражите и осъдени. Осъдиха ги на преместване пет палуби надолу. Сред хленченето на двамата мъже и на техните семейства и радостните възгласи на несправедливо обвинения човек и семейството му пропуските на двамата бяха отнети и ги отведоха.
Четвъртият случай бе обвинение срещу мъж на средна възраст, нападнал бащата на жена си. И двете семейства бяха в съда и за първи път във въздуха се усети истинско напрежение.
Случаят беше спорен и явно нямаше начин да се разреши. И двамата мъже, изглежда, бяха дълбокоуважавани членове на общността. И двамата се заклеха, че казват истината. Нямаше филм на охраната, който този път да разреши проблема, нито пък безпристрастни свидетели.
Съдиите се съвещаваха известно време, после ХСИЕН съдия Хон извика двамата мъже отпред. Първо се обърна към по-възрастния:
— Откъде започна този спор?
Съдията Хон беше търпелив. В края на краищата, беше въпрос на престиж. През следващия половин час той бавно и хитро измъкваше нишките на обстоятелствата на дневна светлина. В дъното на всичко беше тривиалното подмятане — казана не на място забележка, че жената на по-младия била също като майка си — мързелива. Това било казано в момент на афект, по време на разправия за нещо съвсем друго, но старата жена страшно се обидила и призовала мъжа си да защити честта й.
— И двамата ли мислите, че не можете да се разберете помежду си? Вие, ШИ Тен — той погледна младия. — Наистина ли смятате тъща си за мързелива? Наистина ли толкова малко уважавате майката на жена си?
ШИ Тен сведе глава, после я поклати.
— Не, съдия Хон. Тя е добра и достойна жена. Онова, което казах, го казах, без да мисля. Не исках да кажа това. Аз… — той се поколеба, след това погледна тъста си. — Безрезервно се извинявам за болката, която причиних на семейството му. Уверявам го, че не е било умишлено.
Съдията Хон погледна стареца и веднага забеляза по осанката му, че е доволен. Спорът им бе приключил. Но съдията не беше свършил с двамата мъже. Той ядосано се наведе напред.
— Отвратен съм, че двама толкова добри, свестни мъже идват при мене заради такова… дребно счепкване! И двамата трябва дълбоко да се засрамите, задето сте позволили да се стигне дотук!
И двамата приведоха засрамено глави. В залата цареше мъртва тишина. Съдията продължи: