Сведе очи и прошепна тихичко на себе си:
„Но сега този малък свински гъз е мъртъв!“
Той бе склопил онези студени очи. Беше запушил онази мека уста. А сега негова кръв щеше да наследи поста. И все пак…
Хен Чи-По затвори очи и потръпна — усещаше странна смесица от горчивина и триумф. Той беше мъртъв. Ала думите продължаваха да кънтят в главата му. ШИ ВЕЙ ЦУ ЦАН.
Големият Бял им донесе поднос с ЧА, после заситни назад и затвори вратата след себе си.
Чо Хсиян се наведе напред и наля от порцелановата бутилка — първо напълни купичката на Джиян, после своята. Като свърши, остави бутилката и изгледа остро наемника.
— Е? Какво има, Као Джиян?
Гледаше как Джиян надига купичката си, отпива и кимва одобрително. В очите му проблясваше странна светлина. Беше станала беля. Точно както си мислеше. Но не точно такава, каквато бе очаквал. Какво тъкмеше Джиян?
— ЧА е много приятен — Джиян се облегна назад. — Много. В цялата Мрежа няма по-хубаво място от чайната на Големия Бял, не си ли съгласен?
Чо Хсиян обузда нетърпението си и опря ръце с дланите надолу върху масата; после леко наклони глава и се взря внимателно в Джиян. Беше нащрек не защото го заплашваше някаква физическа опасност — Големият Бял пребъркваше всички клиенти, преди да ги пусне в чайната, — но защото познаваше Джиян и знаеше що за човек е. Невестулка. Лъжливо малко лайноядче с амбиции много над възможностите си.
— Да, няма по-добро място в Мрежата — отвърна той. Нищо не спомена за прекрасното заведение на Му Чуа, където обикновено си прекарваха времето той и другите Отгоре, когато слизаха тук, нито за погнусата, която предизвикваха у него и мястото, и типове като Джиян, с които се налагаше да си има работа.
— По-добре кажи какво искаш, Джиян. Нямам време за губене.
Джиян го погледна с лукавия поглед на човек, който знае много неща.
— Няма да те забавя, мистър посредник. Онова, което имам да кажа, е просто и ясно.
Чо Хсиян се вцепени леко, настръхнал от обидата, която му беше нанесъл Джиян с англицизираната форма на ХСИЕН ШЕН, но умът му вече работеше по въпроса, какво ли ще иска Джиян. И все пак в него той не виждаше заплаха за себе си дори и когато Джиян се наведе напред и прошепна:
— Знам за кого работиш, Чо Хсиян. Проучих го.
Джиян се облегна назад и го загледа като ястреб. Подръпваше с дясната си ръка пръстите на лявата.
— Това струва нещо, не мислиш ли?
Чо Хсиян се облегна назад. Умът му работеше трескаво. Хон Чао ли имаше предвид? Ако е така, как го бе научил Джиян? Кой от посредниците на Хсиян бе проследил връзката? Или Джиян просто гадае? Опитва се да го притисне за още някоя пара? Погледна отново наемника и отбеляза колко вторачено го гледа онзи; после сви рамене.
— Не разбирам за какво говориш. Аз сам съм си господар. Не съм гнусен наемник.
Обидата беше нарочна, но Джиян просто я пусна покрай ушите си.
— Забравяш, че ти ме нае този път, мистър посредник. А това беше много под способностите ти. Веднага се сетих, че работиш за някой друг. И то не за кого да е. За някого, който има власт. Истинска власт. Власт да си прави сделки с охраната, да търгува с други влиятелни мъже. И с достатъчно пари, че да смазва зъбчатите колела и да заличава следите. Това не е твоето ниво, Чо Хсиян. Подобни хора не биха благоволили да седнат на една маса с такива като мене и тебе.
Чо Хсиян помълча за миг замислено, после отсече:
— Кажи ми едно име.
Джиян се изсмя рязко, след това се наведе напред — сега чертите на лицето му бяха твърди, сурови.
— Първо искам гаранции. Разбра ли? Искам да съм сигурен, че съм в безопасност. Че няма да дойдат и да ми запушат устата.
Чо Хсиян се опита да каже нещо, но Джиян яростно разтърси глава.
— Не, Чо Хсиян. Чуй ме. Записал съм всичко, което знам. Интересно е да се чуе. Но записите могат и да се изгубят. Та затова съм направил още едно копие и съм го заключил с компютърен тайм-лок. Няма значение къде. Но аз трябва да нагласявам този тайм-лок на всеки два дена. Ако не го направя, копието отива право при охраната.
Чо Хсиян пое дълбоко въздух.
— Разбирам. И какво искаш в замяна на мълчанието си?
В отговор Джиян извади записа от джоба на робата си, хвърли го на масата и го побутна към него.
— Мисля, че те биха определили цена, която да удовлетворява и двама ни.
Джиян с усмивка напълни отново купичката си, после се облегна назад и я вдигна, сякаш вдигаше тост.