— Интересно, Хауард. Много интересно — Толонен натисна тясната кожна гънка зад ухото си и извади касетата. — Но доколко е сигурно това?
Де Вор замислен килна глава леко настрани.
— При нормални обстоятелства бих казал, че на него може много да се разчита. Но този случай — и в частност неговото огромно политическо значение — е по-сложен от обикновените. Няма да е много умно от наша страна да приемаме нещата на доверие. В момента проверяват източниците. Подслушват. Както и да е… — той се поколеба, после отново заговори, втренчен в генерала още по-настоятелно отпреди. — Има и още нещо, сър. Нещо, което в далечна перспектива може би ще се окаже много по-важно.
— Давай, Хауард.
— Добре, сър. Почти съм сигурен, че и охраната е замесена. Може би на ниво офицерски състав.
Толонен се втренчи за известно време в очите му, след това кимна сериозно. Изразът на лицето му не се беше променил.
— Съгласен съм. Макар и много неохотно, но си признавам. Самата мисъл за нещо подобно ме кара да потръпвам.
Де Вор сведе съчувствено глава.
— Ами тогава…
Толонен го прекъсна с поглед.
— Нека ти очертая положението така, както аз го виждам, Хауард. После ще видим доколко новата информация е съвместима с това, което вече имаме.
Де Вор изпъна рамене на стола, докато старецът описваше положението, очите му се взираха напрегнато в него.
— Първо: какво оръжие е използвано и къде и от кого е изработено? — Толонен прекара дългите си, широки пръсти през ниско подстриганата си сива коса, тъмносините му очи фиксираха Де Вор. — Работим по предположението, че е някакъв разтворител на „леда“. Ледояд. Изследванията върху разтворителите на „леда“ са забранени от Декрета, но тук си нямаме работа със законна дейност. Ето защо е възможно някой да е успял да изобрети нещо подобно.
Второ: кой е знаел, че Лу Кан ще е там по това време? Повечето от онези, които бихме могли да заподозрем, тоест заместник-министрите на Лу, умряха заедно с него. Това не важи само за Ян Лай.
Де Вор кимна.
— Още няма никакви следи, сър. Но продължаваме да търсим.
— Добре. След това има и трето: кой е наредил на отряда от охраната да прекрати дежурството? Можем ли да предполагаме, че е бил дежурният капитан, или има някой по-висшестоящ, който е взел това решение? — Толонен млъкна и поклати глава. — Почти необяснимо е въпросният офицер да е действал на своя глава. Досието му беше без нито едно петънце, а и самоубийството му го потвърждава. Но той беше наплашен човек, Хауард. Вярвам, че е действал под заплаха.
— Съгласен съм, сър. Познавах този човек още като кадет и гарантирам, че не би действал така без сериозна причина. Нашето предположение е, че най-близките му са били заплашени. Още не сме ги открили — дали защото той ги е укрил, или защото са били арестувани. Все още не знаем. Дори и при това положение не трябва да изключваме съществуването на друг мотив. Дългове от комар например. Или пък някакъв вид наркомания. Може и да са жени. Дори и най-съвършените хора имат своите слабости. Във всеки случай мой отряд го разследва.
— Добре. Значи четвърто: кои са фактическите убийци? Както знаеш, първоначалната ни идея беше, че е направено от въздуха — от хеликоптер, летящ над купола. Но сега сме го изключили като възможност.
— Сър — Де Вор, изведнъж застана нащрек и се напрегна леко.
— Претърсването на околностите на купола осветли редица нови подробности, най-важната сред които е един труп.
— Труп?
— Да. Намерихме тялото, натикано в тесен тунел, близо до вентилационната шахта, която излиза на повърхността до купола. ХУН МАО. Мъж. На около 35 години. Бил е намушкан два пъти с нож с широко острие. Много професионално — така ми казаха.
— Значи намерили сме единия от убийците?
Толонен сви рамене.
— Е, не бих го изключил, но е по-вероятно човекът просто да се е забъркал случайно в това. Картата му за самоличност сочи, че е инженер по поддръжката и има разрешение от охраната за достъп до Първо ниво.
Де Вор се замисли за момент.
— Звучи ми като идеалната професия за получаване на достъп до купола.
— Такава беше и моята първа мисъл, Хауард, но не се връзва с нищо. Можем да изчислим горе-долу кога се е тикнал в този вентилационен тунел. Проверихме го. Има го на филма — изкатерва се по шахтата едва 12 минути, преди куполът да избухне. Прави една проверка — измерена за времето и с местоположение някъде по средата на тунела. Това са първите 5 минути. Така биха му останали само 7 минути да се изкачи нагоре, да се срещне с партньора си, да постави зарядите и пак да се спусне надолу.