Върна се на бюрото си и леко натисна няколко бутона на интеркома.
Секретарят му се обади веднага.
— Генерале?
— Пусни ми отново онзи запис. Майор Де Вор и Низшия секретар Леман. Онази част, където Леман говори за задушаване и лоша кръв. Няколко изречения, не повече.
— Да, генерале.
Той се обърна отново към прозореца и се загледа надолу. Докато гледаше, из сянката изскочи дребна фигурка и бързо, ала все пак, без да бърза особено, се отправи към моста. Беше Де Вор.
Майор Де Вор беше умен офицер. Добре беше да имаш такъв на своя страна. Нямаше как да го метне човек — всичко виждаше ясно. Виждаше под повърхността. И щом ТОЙ вярваше, че Леман не е замесен…
— Готово, генерале.
— Добре — каза той, без да отмества поглед. Продължаваше да наблюдава фигурката далече долу. — Нека го чуя.
Гласът на Леман изпълни стаята — настоятелен и страстен.
— Задушавам се, Хауард! Не виждат ли те това? Опитваме де да прегризем ремъка! Но дори и така, насилието… Е, това е друга тема. Наранява мнозина, а не решава нищо. Само причинява кръвопролития, а с какво биха помогнали ТЕ на нашата кауза? Това… този акт… Всичко, което постига, е да ни прати няколко години назад. Всичко ще стане още по-трудно, още по…
Гласът секна. След миг генералът подсмръкна и кимна сам на себе си. Беше чул тия думи вече дузина, може би две дузини пъти и всеки път те успяваха да го убедят в невинността на Леман. Гневът на Леман, грубостта му, макар и да говореха лошо за него като човек, бяха негови красноречиви защитници в това специфично дело. Виновните не се държат по този начин. Във всеки случай, беше прав. С какво би му послужило ТОВА? Ли Шай Тун щеше просто да назначи нов министър. Някой друг като Лу Кан.
Далече долу Де Вор тъкмо приближаваше другия край на моста. От сянката на лявата кула се откъснаха две фигурки и се опитаха да го проверят; след това, като видяха кой е, отстъпиха назад. Разтвориха се отново в чернилката, а Де Вор продължи сам към космодрума.
Генералът се обърна. Може би Де Вор беше прав. Може би все пак Уайът беше техният човек. Но дори и да беше така, продължаваше да го гризе чувството — смътно, неясно, — че нещо не е както трябва.
— Уморен съм — промърмори той на себе си и отново седна зад бюрото си. — Да, умора, нищо повече.
— Чакай ме вън, на съединението. Знаеш ли как изглежда?
Човекът ХАН кимна.
— Добре. Тръгвай тогава.
Човекът се подчини, затвори вратата след себе си и остави Де Вор сам в стаята. Де Вор се огледа и за първи път си позволи да се отпусне. Не оставаше много време. След малко всичко щеше да свърши. Това му беше краят. Погледна запечатаната торба на пода, до леглото, и се усмихна, после седна на ръба на кревата до краката на трупа.
КУАЙ Чен се бе оказал мъчен за убиване. Инат. Беше се борил толкова упорито за живота си, че се наложи да го пребият до смърт с бухалки, все едно че душенето с тел не му стигаше. Главата му се бе превърнала в кървава каша, лицето му беше почти неразпознаваемо. Това хареса на всички ХАН. Наложи се Де Вор да изтегли трупа.
Като животни — помисли си той отвратен и си обеща, че ще се погрижи смъртта им да бъде особено болезнена.
Известно време седя там с наведена глава и опрени на коленете ръце; обмисляше нещата. После вдигна очи и отново се огледа. Ама че гадно, опърпано местенце и като всички подобни на него под Мрежата то пораждаше и съответния тип хора. Например този Као Джиян — мечтите му летяха много високо, но самият той беше човече. Нямаше нито уменията, нито въображението да осъществи плановете си. Всичко, което притежаваше, беше нахаканата му безочливост и раздутото му чувство за собствено значение. Но иначе какво друго да очаква? Щом живееш тук, нямаш никаква перспектива. Никакъв начин да прецениш къде всъщност е истината.
Стана и прекоси стаята. В стената имаше вграден старомоден игрален автомат. Рее Тем Марк IV. Включи го и го нагласи за Уей Чи, осмо ниво, машината играе с черните. За известно време потъна в играта — наслаждаваше се на предизвикателството. После, когато стана ясно, че предимството е на негова страна, заряза играта.
Генералът се оказа по-схватлив, отколкото, предполагаше. Много по-умен. Тая работа с мъртвия инженер например. Това, че бе открил Као Джиян и онзи КУАЙ. За миг Де Вор си помисли, че планът им е бил недоизработен. Но играта далеч не беше свършила. Ще позволи на генерала да открие липсващите парчета. Ще му ги пуска едно по едно. Но не и преди той да е приключил с тях.