Пурпурен лотос и Сладък мед се бяха отделили в далечния край на стаята и си говореха с трето момиче — Златно сърце. Му Чуа се приближи до тях, разположи се на пода помежду им и се вслуша в разговора им.
— Сънувах сън, майко Чуа — обърна се към нея Златно сърце. Тя беше нейното най-малко момиче, само на тринадесет години, и имаше сладко лице. — Тъкмо разказвах на Пурпур и на малката Мими. В съня ми беше Нова година и аз ядях пасти. НИЯН-КАО — новогодишни пасти. Над мен облаците рисуваха огромни планини в небето, грейнали в най-невероятни цветове. Погледнах нагоре, очаквах нещо и тогава изведнъж от Запад дойде един тигър, приближи ме и се съвкупи с мен.
Другите две момичета се разкикотиха, но Златно сърце продължи със сериозен израз на лицето:
— После се събудих, но това все още беше в съня ми, а до мен на леглото лежеше бледосива змия — на места кожата й беше почти бяла. Отначало мърдаше, но когато протегнах ръка и я докоснах, тя беше студена.
Му Чуа облиза разтревожено устни.
— Силен сън, дете. Ала онова, което означава… — тя потръпна и млъкна, после смени темата. Не биваше да тревожи Златно сърце. — Чуйте ме сега, момичета. Имам специална молба към вас. Ще имаме гости. Трима важни мъже Отгоре. Войници.
Пурпурен лотос плесна радостно с ръце.
— Колко прекрасно, майко Чуа! Войници! Те са толкова силни, толкова здрави! — тя се изсмя ниско, съблазнително и погледна Сладък мед. — Ако не беше майка Чуа да се погрижи за нас, сигурна съм, че с войник бих го направила и без пари!
Му Чуа се присъедини към техния смях.
— Да. Но тези не са какви да е войници. Това са хора на самия велик генерал, от неговия елит, и вие ще получите три пъти повече от обичайното. Ще ги забавлявате в Райската зала и ще правите всичко, което поискат.
— Всичко? — Сладък мед вдигна вежди. Му Чуа й се усмихна уверено.
— Което влиза в правилата, разбира се. Казано им е, че не могат да ви нанасят никаква вреда.
— Ами ако не останат доволни? — попита Златно сърце; лицето й все още беше помрачено от онзи сън, който бе сънувала.
Му Чуа протегна ръка и нежно я погали по бузата.
— Те са мъже, дете мое. Разбира се, че ще останат доволни.
Еберт спря до завесата на входа и се обърна към другите двама:
— Ето ни, пристигнахме, приятели. Домът на Му Чуа. Най-добрият под Мрежата.
Фест се разсмя, но Хаавикко изглеждаше несигурен.
— Що за място е това?
Фест го потупа по рамото и посочи нарисуваните над вратата лотос и риба.
— Това на какво ти прилича, Аксел? Ние в момента сме в Квартала на цветята и върбите! В страната на топлината и мекотата. Вкъщи, при семейството под зелените фенери — видя, че на Хаавикко започна да му просветва, и отново се засмя. — Да, Аксел, това е публичен дом. Бардак.
Опита се да тръгне напред, все още обгърнал с ръка раменете на Хаавикко, но младият ординарец не помръдна.
— Не. Не искам да влизам тук — Хаавикко преглътна. По бузите му плъзна лека червенина. — Аз… аз не си падам много по тия работи.
Еберт го доближи.
— Ти си мъж, нали така, Хаавикко? Ами тогава, разбира се, че си падаш по тях!
Хаавикко поклати глава.
— Вие влезте. Аз ще ви чакам тук.
Еберт погледна Фест и вдигна вежди. После отново погледна Хаавикко.
— Това е невъзможно. Записал съм и трима ни за цяла нощ. Тук ще спим. Тук трябва да стоим, докато сме долу. Разбра ли?
— Искаш да кажеш, че е нещо повече от…
Еберт закима усилено и накара Фест отново да се разсмее, после лицето му стана сериозно.
— Виж, Хаавикко, ако не искаш да чукаш някое момиче, никой не те задължава да го правиш. Но поне влез вътре, а? Му Чуа ще те нахрани и ще те настани. Можеш да гледаш тривизия, или да правиш каквото си искаш, докато ние с Фест се забавляваме.
Хаавикко сведе поглед, ядосан от леко подигравателния тон на Еберт.
— Не мога ли да пренощувам някъде другаде?
Еберт изсумтя — изведнъж бе загубил всякакво търпение.
— Ох, в името на всички богове, Фест, заповядай му да влезе вътре! Не разбираш ли бе, Хаавикко? Ние сме боен отряд. Трябва да бъдем заедно, когато ни извикат. Какво, мамка му, толкова се опъваш?