Хаавикко погледна към Фест, който му се усмихна извинително.
— Вярно е, Аксел. Заповядано ми е през цялото време да сме заедно и аз отговарям за това. Виж какво, защо не постъпиш както ти предлага Ханс? Влез и си вземи стая. После, ако си промениш решението, ще сме ти наблизо.
— Казах ви…
— Да, да, разбирам. Влез сега вътре. Заповядвам ти. Става ли?
Вътре Му Чуа ги поздрави сърдечно, после ги въведе в голяма стая в дъното на къщата, където ги чакаха три момичета. Щом влязоха, момичетата коленичиха и сведоха глави, след това вдигнаха очи към тях с усмивка и очакване, сякаш ги чакаха да направят своя избор. Аксел смаяно се блещеше. Изобщо не бяха такива, каквито бе очаквал, нито пък това място беше безвкусната бърлога на порока, каквито често бе виждал в живодрамите.
— Как се нарича тази стая? — попита той и изненада и Еберт, и Фест с това, че заговори пръв.
Момичето вляво бързо се спогледа с другарките си, после погледна Аксел с лъчезарна усмивка.
— Това е Райската зала. Тук един мъж може да мечтае и да изживее мечтите си.
Тя беше красива. Дори и за тези мънички жени от ХАН — тя беше такъв тип — тя бе изключителна и Аксел пряко волята си усети, че нещо в него се раздвижва. Бе облечена в яркочервено сатенено ЧИ ПАО, избродирано с мънички сини цветченца и жерави и разноцветни пеперуди — дългата одежда с кройка на роба обвиваше и скриваше изящната й фигура. Косата й бе подстригана като лястовича опашка и двете й крила се спускаха над бледо чело с цвят на слонова кост, достойно за дъщеря на Танг. Шнола от изкуствени перли придържаше тъмния водопад на черните й коси в стегнат кок. Ръцете й, мънички като на дете, не бяха украсени с нищо, ноктите й бяха лакирани, но не с цветен лак. Беше така поразителна, така неочаквана, че той не можеше да откъсне поглед от нея, с разтворени устни и окръглени очи.
— Как те наричат?
Тя отново сведе глава. На малките й устни, същинска розова пъпка, играеше лека усмивка.
— Името ми е Пурпурен лотос.
— Е… — разсмя се Еберт. — Виждам, че Хаавикко вече направи своя избор.
Аксел разруши очарованието.
— Не. Съвсем не съм. Аз… съвсем сериозно ви го казах. Това… — той пак се огледа, отново изненадан от изящния вкус и простия лукс на стаята и мебелировката. — Не си падам по това.
Отново погледна момичето и забеляза под повърхностната усмивка лек намек за разочарование в очите й и в ъгълчетата на устата й. Веднага се разстрои, че я наранява, като я отхвърля.
— Съжалявам… — започна той, но Еберт го прекъсна.
— Дами, моля ви, простете на нашия приятел. Мислехме, че ще промени решението си, като го доведем във вашия прекрасен дом, но той явно е твърд като диамант — Еберт погледна Фест и се усмихна. — Ще ви обясня. Моят приятел е ЙЯ, разбирате ли? Жълта змиорка.
Хаавикко се намръщи неразбиращо. В знанията му по основен мандарин не се включваше нито един от двата термина. Но момичетата веднага разбраха.
— Извинете ме, почитаеми господине — обади се Пурпурен лотос. Лицето й се проясни, усмивката й изведнъж грейна и разкри съвършени перлени зъби. — Ако почакате само миг, ще извикам майка Чуа. Сигурна съм, че тя може да ви осигури момче.
Аксел се обърна към Еберт бесен:
— Ти какво…?!
Еберт избухна в бурен смях — объркването по лицето на момичетата много го забавляваше. Пренебрегвайки остротата в гласа на Аксел, той протегна ръка и го докосна по рамото.
— Само шегичка, приятелю. Само шегичка.
Момичетата се спогледаха помежду си, поглеждаха войниците, лицата им за миг се напрегнаха. После също се присъединиха към смеха на Еберт — с наведени глави, притиснали устни с една ръка. Смехът им приличаше на лек, далечен смях на деца.
Аксел се извърна от Еберт и отново ги погледна. Гневът му започна да се изпарява. После той се усмихна и лекичко се поклони. „Не — помисли си той. — Не се връзвай. Той, Еберт, си е такъв. Лошо възпитан и с лоши маниери — но за това не е виновен той. Идва си му отвътре — нали е наследник на една от най-големите финансови империи в Чун Куо. Не му се налага да пази поведение като Фест и мен. Ние служим, а той само си играе на служба. В края на краищата, той е господар. Да, но внимавай, Ханс Еберт. Един ден ще прекалиш с шегичките, ще вземеш твърде често да се обаждаш не на място и тогава богатството ти няма да ти помогне. Нито пък връзките ти.“
Най-малкото момиче стана с поклон и се приближи към тях със сведена глава.
— Биха ли желали господата ЧА?
Еберт отговори и за тримата:
— О, богове, не! Донесете ни нещо по-силно. Вино. И нещо за ядене. Гладен съм като вълк!
Смутен от безочливия, собственически маниер на Еберт, самият той чувстващ се неловко, Аксел гледаше как другите седнаха върху възглавничките, които им донесе Пурпурен лотос.