Ханс Еберт беше наследник на „Джен Син“ — по-голяма от нея в списъка Хан Сен беше само „Мед Фак“. Носеха се слухове, че баща му можел да купи Мрежата два пъти и пак да му останат пари. Какво тогава, че е решил да се пазари с мениджъра на някакъв си бияч? Но въпреки това Аксел се чувстваше подразнен. Еберт не беше ли ВИДЯЛ?! Не беше ли разбрал колко изкусен и силен е този мъж?
— Да влезем тогава, а? — обади се Еберт с настоятелен, властен тон. Мениджърът сведе глава, после се поклони дълбоко и ги пропусна да минат.
„Това е властта — помисли си Аксел, докато го отминаваше. — Така действа властта.“
Кар седеше в другия край на стаята — дясната му ръка висеше на превръзка на гърдите му, а в лявата държеше купа с бульон. Изгледа ги остро, раздразнен, че са му се натрапили.
— Какво искате?
Еберт се усмихна — изобщо не обърна внимание на враждебния му тон.
— Ти се би хубаво. Искаме да отпразнуваме успеха ти. Да те почетем.
Кар се изсмя. Остави бульона си и се изправи, после прекоси стаята и застана на две крачки от Еберт.
— Вие искате да ме ПОЧЕТЕТЕ?! Мен?!
За кратък миг Еберт сякаш се уплаши от големия. После се съвзе и отправи усмивка на приятелите си, преди отново да погледне към Кар.
— Защо не? Това беше славна победа.
— Така ли мислиш? — усмихна се Кар, но тонът му си остана рязък и студен. — Не смяташ ли, че е било победа на МЕСОТО над ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА, а?
За момент Еберт загуби и ума, и дума. След това отстъпи крачка назад. Но тъкмо тогава плюнката на Кар шляпна между краката му.
— Я се разкарай! Разбра ли? Нямам НУЖДА от тебе.
Лицето на Еберт посивя. За миг той се бореше да намери нужните му думи. После отново доби дар слово.
— Как СМЕЕ!!! — изписка, сякаш го душаха.
Фест се вкопчи в ръката му и настоятелно зашепна в ухото му:
— Не си навличай беля на главата, Ханс. Моля те! Тук долу едва ни търпят. Но ха сме направили нещо, ха е избухнал бунт.
— Ще го убия — измърмори под носа си Еберт.
Кар го чу и се ухили подигравателно.
— Той като нищо ще ти строши и двете ръце — прошушна му Фест.
Еберт изсумтя презрително.
— Мисля, че баща ми ще има какво да каже за това, нали?
Фест дръпна за ръката Еберт назад.
— Колкото по-рядко споменаваш баща си, толкова по-добре, Ханс. Тия приятелчета прекалено добре знаят кой точно произвежда ХЕИ, които се изпращат тук да смазват всеки признак на бунт. Тук „Джен Син“ и баща ти са, кажи-речи, толкова популярни, колкото и Чингис Хан.
Кар ги гледаше с ястребов поглед. При споменаването на „Джен Син“ очите му се присвиха.
— Значи, ти си бил син на ЕБЕРТ?!
Еберт отхвърли ръката на Фест и пристъпи напред, нахално вирнал брадичка срещу големия.
— Значи тогава разбираш какво означава това?
Кар се усмихна нервно.
— О, знам какво означава ТАМ ГОРЕ. Само че сега не си ТАМ ГОРЕ, ШИ Еберт. Това не е твоето царство и трябва да внимаваш как се държиш тук. Разбра ли ме?
Еберт се опита пак да заговори, но Кар вдигна рязко здравата си ръка и го отряза. Лицето му беше намръщено.
— Нека ти го обясня просто и ясно. Днес аз убих човек, от когото много се възхищавах. Човек, от когото съм научил много за честта и за необходимостта — той пристъпи една крачка по-близо до Еберт. — Той беше МЪЖ, Еберт. ГОСПОДАР.
— Ти просто имаше късмет — тихо, провокативно подхвърли Еберт.
На устните на Кар за миг се появи лека усмивка, но очите му си оставаха студени и мрачни.
— Да. Веднъж и ти да си прав. Наистина имах голям късмет. Хуа ме подцени. Мислеше също като тебе. И точно затова сега е мъртъв.
— Това заплаха ли е?
Кар се разсмя, след това поклати глава. Тъкмо понечи да каже още нещо, когато навън в коридора се разнесе шум. Миг по-късно вратата рязко се отвори. Двама униформени офицери от отряда на спецохраната застанаха на вратата; стандартният модел пушки ДЕНГ висяха на гърдите им. Зад тях стоеше генералът.
Толонен влезе в съблекалнята, после спря и се огледа. Фест, Еберт и Хаавикко бързо бяха заели стойка „мирно“. Стояха там със сведени глави и чакаха заповеди, но за миг генералът не им обърна внимание. Доближи Кар и го огледа от горе до долу; чак тогава му обърна гръб.