— Съжалявам, че ви прекъснах, но току-що ни се обадиха от Триадата. Трябваше да ви осведомя по-рано, но вече не е спешно.
— Сър? — Фест изпъна рамене, объркване бе изписано на лицето му. Бяха му казали, че операцията е от най-върховно значение и че за всичко ще ги уведомяват веднага.
Толонен извърна глава и погледна Фест.
— Съжалявам, лейтенант, ще ви обясня. Мъртви са. Някой ги е спипал преди нас. Триадата КУЕЙ ЧУАН изпраща човек, за да ни заведе там. Уговорил съм среща с тях след час.
— Далече ли е? — попита Фест.
— Не съм сигурен. Тук долу не използват нашите мерки. Но мястото се нарича Амърсий.
Зад него Кар се изсмя.
— Много добре го познавам. Цял зайчарник. Ще ви е НЕОБХОДИМ водач.
Толонен се извърна и отново изгледа боеца. Самият той беше едър мъж, но Кар беше, кажи-речи, с две глави по-висок.
— Кой е този? — попита той Фест.
— Казва се Кар, сър. Победителят в битката.
Толонен се втренчи в Кар, после кимна.
— Да. Хич не ми прилича на губещ. — След това се обърна направо към големия. — Колко е далече това място?
— На десет, може би дванадесет ЛИ оттук.
— И колко време се пътува дотам?
Кар сви рамене.
— Пеш — четиридесет минути. С рикша — петнадесет-двадесет.
— Ти ще ни заведеш ли?
Кар погледна Еберт.
— Не съм сигурен, че съм добре дошъл.
Толонен премести поглед от Кар към Еберт.
— О? И защо така, Ханс?
Еберт сведе глава. Не поглеждаше Кар.
— Просто малко недоразумение, сър. Нищо сериозно.
— Добре — каза генералът. — Значи вече го уредихме. Колкото по-бързо стигнем там, толкова по-добре. Искам да я видя тази работа — той отново се обърна към Кар. — Задължен съм ви, ШИ Кар. Ще се погрижа добре да ви заплатят за вашата помощ.
Кар се поклони и се обърна да си вземе наметалото.
Де Вор ги пресрещна в коридора пред апартамента на Као Джиян.
— Дойдох веднага щом разбрах, сър.
— Е, Хауард? — обади се Толонен. — Какво има тук?
— Трима души, сър. Престъпници от долните нива. Направих справка с нашите свръзки. Не са членове на никоя от местните триади. Двама от тях са КУАЙ. Наемници-ножари. Третият — Као Джиян, собственикът на апартамента — е дребен рекетьор. Наркотици, крадени стоки, все такива дреболии.
Толонен кимна.
— Нещо, което да ги свързва с някой по-висшестоящ?
Де Вор поклати глава:
— Все още нищо такова не сме открили, сър. Но продължаваме разследването. Знае се, че Као Джиян често е посещавал една кръчма, позната като Чайната на Големия бял. Там явно си е уреждал разни сделки. Но вчера кръчмата е била унищожена. Жертва на една от местните войни между бандитите. Собственикът е мъртъв — значи и този път ни се затваря.
— Всичко това ми изглежда твърде нагласено. Твърде систематизирано.
Де Вор кимна леко:
— Все едно някой разчиства след тях.
— Да — Толонен го докосна по рамото. — Тъкмо това си помислих и аз.
— В този случай, сър, изглежда достатъчно достоверно. Големият бял е играл двойна игра с две Триади. Изглежда, че е станал жертва на собствената си алчност.
— Хмм — Толонен все още изглеждаше разстроен от това съвпадение. — Задълбай по-навътре, а, Хауард? Може и да е достоверно, но може и да не е. Зад всичко това се крие някой високопоставен. Достатъчно високопоставен, за да плати на триадите за тази работа.
Де Вор послушно се поклони, после се обърна към охранявания вход.
— Ще влезем ли, сър?
Аксел гледаше от вратата как генералът се разхожда из стаята; видя как оглежда всичко и се опитва да постави нещата на местата им. Докато идваха насам с рикшата, Толонен му бе обяснил:
— Понякога, Аксел, човек има нужда сам да огледа обстановката. Да види всичко със собствените си очи. Понякога това е единственият начин. Виждаш разни неща, които друг може и да пропусне. Разбираш ги. На светлина излиза това, което иначе има опасност да остане скрито.
Сега гледаше как генералът прави точно това. Местеше очи от едно към друго — погледът му беше изострен, нащрек за скритите връзки между нещата.
— Странна работа, Хауард. Много странна.
Толонен се бе навел над трупа, проснат с лице надолу върху леглото, стиснал хирургически скалпел между пръстите си. Де Вор се доближи.
— Сър?
— Погледни това. Времето, когато е настъпила смъртта. Два часа преди другите. Защо така, как мислиш?
— Бих казал, че някой ги е причаквал в стаята. И ги е трепал един по един.
Толонен го изгледа мрачно.
— Може би. Но това изисква здрави нерви. Цели два часа в една и съща стая с трупа на убит от тебе човек…