Де Вор не каза нищо.
— Кой е този?
— Фамилията му не ни е известна, но е бил познат като Чен.
Толонен кимна, после внимателно побутна окървавената глава. Лежеше там, обърната с премазания си профил към чаршафите. Генералът се взря в нея, сякаш се опитваше да си спомни нещо. Докосна гладката кожа под ухото и се намръщи, след това сви рамене и се изправи.
— Този… — той посочи трупа на Као Джиян. — Познах го от видеозаписа.
— Видеозапис ли? — Де Вор го изгледа остро.
— О, извинявай, Хауард. Трябваше да ти кажа. Имаме ги на видеозапис. Копие от файловете на Комп Кам.
— А, разбрах — побърза да каже Де Вор.
Толонен продължи. Застана над третия труп и поглади гладко избръсната му брадичка.
— Ами този кой е? И по какъв начин е замесен? — той вдигна поглед към Де Вор. — На чия ли страна е бил. С тези двамата или е дошъл да ги убие?
Де Вор твърдо посрещна погледа му.
— Казва се Чу Хен, сър. Местен главорез. Май…
Кар, застанал до вратата, го прекъсна:
— Извинете ме, но той е доста известен по тия краища, генерале. Сръчен с ножа. Твърде сръчен. Радвам се, че го виждам мъртъв.
Де Вор изгледа с любопитство големия мъж, после се обърна към генерала:
— Кой е този, сър?
Толонен махна на Кар да влезе.
— Това е ШИ Кар, Хауард. Той е боец — от онези, които наричат „кръвници“. Явно е шампион. За момента.
Де Вор се поклони леко на великана.
— Значи познавате тези краища?
Кар коленичи до трупа и се загледа в раните по врата и гърдите на Чу Хен с професионален интерес. След миг вдигна очи към Де Вор.
— Роден съм в Амърсий. Живях тук допреди четири години. Познавам и хората тук, и заниманията им.
— Значи познавате и тези?
— Као Джиян ли? Е, знаех едно-друго за него. Чен не го познавах. Сигурно се е събрал с Као Джиян отскоро. Но той беше свестен човек. Имаше чест.
— Свестен човек, така ли? Казваш го, без да си го познавал? — Де Вор се засмя и се загледа преценяващо в големия. — Но той е бил КУАЙ, убиец. Убийците имат ли чест?
Кар срещна погледа му твърдо.
— Някои имат. Например вие. Не ти ли се е налагало да убиваш, когато си изпълнявал задълженията си?
Де Вор се усмихна.
— Да, но това е друго.
— Така ли? — Кар се изправи и се премести при следващия труп, после го огледа по същия професионален начин. — Толкова различни ли са от вас хората под Мрежата? — той погледна Де Вор, след това — отново трупа. — Знаете ли какво представлява един КУАЙ, майоре?
— Убиват за пари. Какво повече ми трябва да знам?
Кар се разсмя, но не го погледна.
— Мислех си, че ще проявите любопитство, макар и само професионално. Разбирате ли, Чу Хен също беше КУАЙ, но не беше типичен. Той беше от ония, които ги наричат „криво острие“. Повечето КУАЙ биха го заплюли.
— Ножът си е нож.
Кар поклати глава.
— Не е така. Някои оръжия са с по-добра изработка от други. Някои пък са изковани от майстори. Така е и с добрия КУАЙ. Нали разбирате, за да стане КУАЙ, човек трябва да се учи дълго и упорито. Това е дисциплина. Начин на живот.
— Тук, долу? Единственият начин на живот, който съм видял тук, долу, е „граби, каквото можеш и убивай, за да се опазиш“.
Кар вдигна поглед — сивите му очи бяха спокойни. Владееше се.
— Цао Чун е бил Син на Небето.
В момента старата поговорка носеше твърде много значения. Цао Чун бе тиранинът, обединил Чун Куо и построил великия Град. В своето време той беше грабил и убивал, за да опази заграбеното. Докато Седмината — неговите главни министри — не се отървали от него.
Кар се изправи в цял ръст срещу Де Вор.
— И КУАЙ. Както казах, майоре, тук да бъдеш КУАЙ е почетна длъжност. Повечето не са като Чу Хен. Нито пък трябва да ги бъркате с пънкарите и книжните тигри, които обикалят около триадите. Един КУАЙ притежава вътрешна сила. Той черпи от по-дълбоки кладенци, а не от алчността.
Де Вор се изсмя презрително. Тъкмо щеше да отвърне на Кар и Толонен застана между двамата.
— Майор Де Вор, Фест, Еберт, Хаавикко. Оставете ни сами за момент. Ще ми се да си поговорим с Кар.
Де Вор се поклони и излезе, последван от останалите трима. Щом затвориха вратата, генералът се обърна с лице към мъжагата:
— Знаеш как стават нещата тук, Кар. Какво, мислиш, се е случило?
Кар се огледа.
— Заплетена работа. Набързо уредена и набързо свършена. И все пак убийствата… ами, странни са. Ако не знаех толкова, щях да кажа, че смъртта на Као Джиян е работа на Чу Хен. Подобни удари с ножа са му запазена марка. Той беше садист. Болката му доставяше удоволствие.
— Ами другите?
Кар наклони глава встрани.
— Чен още не съм го погледнал. Но който и да е убил Чу Хен, много го е бивало. Бил е обучен да убива бързо и резултатно.