— Какво мислиш за това, Ханс? — попита Фест и се наведе да дръпне завесата и да погледне тичащите носачи. — Май генералът е откупил договора на бабанката.
Еберт се разсмя снизходително.
— Този човек е дивак! Първобитен тип! Казвам ти, от него не можем да очакваме друго освен неприятности!
Аксел сведе поглед. Не се обади преди, когато Еберт обиди Кар, но сега вече му писна от неговата арогантност.
— Казваш го само защото се изправи срещу тебе!
Еберт пламна от гняв.
— Ще го смажа! На бас, че ще го смажа!
Аксел се разсмя, вдигна очи и пресрещна погледа на Еберт.
— И как ще го направиш, Ханс? Ти ли командваш генерала?
Еберт прехапа устни, след това отмести поглед. В очите му просветна нещо застрашително.
— Не, но има и други, които мислят като мен.
Беше ясно, че има предвид Де Вор. За изненада на всички майорът май се дразнеше от големия също толкова, колкото и Еберт. В коридора пред апартамента на убития ХАН той ядно беше смънкал нещо по адрес на разни протежета, дето били въздух под налягане. Беше ясно, че никак не бе му харесало, че големият го е поправил по въпроса за КУАЙ.
— Кар ще бъде човекът на генерала — настоя Аксел. — Ще отговаря само пред него — той млъкна, после се почеса и добави. — Явно той има нужда от подобни хора.
Еберт се засмя подигравателно, но думите на Хаавикко го бяха засегнали. Обърна се ядосано настрани и измърмори под носа си:
— О, богове, какви глупаци слагат да ни командват!
Фест се наведе напред.
— Тихо, Ханс! Внимавай какво говориш!
Но Аксел го бе чул и побесня. Това му дойде твърде много.
— Да приема ли, че ставаше въпрос за генерал Толонен?
Еберт се обърна и го погледна в очите. Бе свил десния си юмрук, лицето му бе помръкнало от гняв.
— И какво от това, а, пуделчето ми? На теб пука ли ти какво говоря?
Аксел се изправи на седалката.
— Проява на неуважение е, най-меко казано. Забравяш какъв е твоят дълг и пред кого. Вземи си думите назад, Ханс Еберт, или ще бъда принуден насила да те накарам да го сториш!
И двамата млъкнаха, взирайки се един в друг. Колата се люлееше под тях. Еберт бавно се успокои, дишането му се нормализира. После той извърна лице и се изсмя.
— Начукай си го сам, Хаавикко — меко каза той.
Аксел веднага вдигна юмрук срещу Еберт, но Фест, предусетил бедата, бе застанал между тях. Отби удара с ръка, след това бутна Еберт към далечния край на купето.
— В името на боговете, Ханс, млъкни!
После се обърна към Хаавикко:
— Що се отнася до теб, Аксел Хаавикко, слушай ме сега внимателно. Не прощавам на Еберт току-що казаното, но и ти най-добре го забрави. Разбра ли?
— Да го забравя? Как да го забравя? То подкопава самата ни същност! Ако аз…
Фест грубо запуши с ръка устата на Хаавикко и го изгледа кръвнишки.
— Забрави го! Ясно ли е? Ханс нищо не искаше да каже с това. Беше ядосан и толкова. Разбираемо е, бих добавил. Онзи варварин го обиди! Плю в краката му! Ти би ли изтърпял такова нещо?
— Това не го извинява… — започна Аксел, но погледът на Фест го накара да млъкне.
— Стига! Разбра ли, Хаавикко? Не е била засегната ничия чест. Онова, което чу… това са само думи. Няма за какво да се палиш толкова.
Аксел погледна Еберт, изразът на лицето му бе станал студен. „САМО ДУМИ — помисли си той. — САМО ДУМИ!“ Той се извърна — отвращаваше се и от двамата. Жадуваше да накара Еберт да си вземе обратно думите, които бе изрекъл, а се беше ядосал и на Фест, че се намеси. И сега разбра какво самообладание е проявил големият там, в съблекалнята.
— Е, Хаавикко, и нещо добро да се случи през този ден, в края на краищата?
Толонен се наведе през бюрото и плесна с ръце. Кар току-що бе излязъл от кабинета, съпроводен от двама елитни стражи. Договорът му бе откупен и той се бе заклел във вярност към Танга и генерал Толонен. И тримата младши офицери бяха свидетели. Но сега останалите си бяха тръгнали и Аксел бе сам с генерала за първи път от момента в носилката насам.
Аксел се поколеба и погледна стария човек. Толонен го имаше като свой син, откакто бе станал негов дежурен помощник. Беше му оказал честта да му дава съвети и обяснения. Беше научил много от службата си при генерала, но сега нещата се бяха променили.
— Сър, има нещо, за което бих желал да поговоря с вас.
Толонен се усмихна добродушно.
— Давай, момчето ми.
— Аз… е, аз бих желал да бъда преместен на нов пост.
Толонен бавно се облегна назад със забележима изненада, изписана на лицето му.
— Какво е това? — той раздели дланите си и ги опря о ръба на бюрото. — Не те разбирам, Хаавикко. Не си ли щастлив тук? Не си ли харесваш работата?