Леман се разсмя кисело, завъртя се леко на стола си и погледна към делегата, който се беше обадил — висок, набит ХУН МАО, облечен в бледозелено ПАУ.
— Мислиш ли Бароу Чао, че липсата на доказателства би възпрялата Танга?
Тук-там из залата някои шумно си поеха дъх. В края на краищата Тангът си беше Танг. Леман си отбеляза наум кои точно се бяха разгневили от думите му, после продължи. Бавно се изправи, заобиколи бюрото и застана пред Бароу.
— Познавам Едмънд, откакто се помня, Чао. Познавах го като малък, а имам честта да го познавам и като възрастен. Мога да се обзаложа, че тук, Горе, няма по-честен човек от него, нито пък по-незлоблив. Едмънд да направи всичко това, което тук се твърди, че е направил… Ами това е просто смешно!
Сега, само на една ръка разстояние от него, гледаше Бароу право в очите. Бароу сви рамене.
— Така казваш ти, Пьотър. Вчера и аз щях да кажа същото. Но, повтарям, Тангът ТРЯБВА да има доказателства! И то не каквито и да е, а неоспорими. Ще е луд, ако действа, без да разполага с доказателства.
— Може би — Леман се извърна встрани, — а може би не. Само помисли. През последните пет години Камарата успя да извоюва повече свободи, отколкото за цял век преди това. Успяхме да разширим границите на търговията и да спечелим огромни концесии за научни изследвания и разработки. С това ние предизвикахме така необходимия и освежителен повей на промяна в Чун Куо.
Из залата се разнесе одобрителен шум. Леман отново се обърна с лице срещу тях.
— Промяна. Това е нещото, което Седмината мразят повече от всичко. А през последните три години бяхме свидетели как те потъпкваха онези свободи, за които така честно се борихме. Отначало прикрито, чрез прошепнати думи и многозначителни погледи. След това — чрез „подаръци“ за онези, които искат да им бъдат приятели. И най-накрая — чрез най-различни видове патронаж и връщане на новоприетите постановления.
Из залата закимаха ядосано, разнесе се възбудено шумолене на коприни — депутатите зашушнаха помежду си. Тук нямаше нито един, който да не бе пострадал от удар в гърба. Нито един, който като застъпник на промяната, колкото и ограничена да бе тя, някога да не се бе оказвал „извън благоволението“, а по тази причина — и извън списъка на материално облагодетелстваните.
Леман изчака залата да се успокои, после се усмихна криво.
— Но това беше само началото, не е ли така? След като не успяха да овладеят нещата подмолно, те решиха да действат по-открито. Назначенията на министри, преди справедливо определяни от семейни връзки и според мярката, наложена от здравия разум — финансовата мощ, — изведнъж започнаха да се определят от някаква мъглява представа за неоконфуцианско достойнство!!!
При вида на дълбокото отвращение, изписано на лицето на Леман, тук-там из залата избухна смях.
— Достойнство… Е, всички ние знаем какво всъщност означава това, нали? Означава нова порода министри, кадърни колкото домашно животно, произведено от „Джен Син“, и със също толкова ограничени способности, що се отнася до взимането на истински решения. Но ние си ги знаехме какво представляват още от самото начало, нали? Бентове, поставени срещу естественото течение на нещата. Микрофони на Седмината, програмирани единствено да казват „не“ на всяка промяна.
Отново се разнесе одобрително мърморене, но този път по-силно, по-агресивно. Леман вдигна ръце с длани, обърнати навън, молейки за тишина, и след това кимна бавно.
— Ние знаем каква игричка играят, нали? Разбираме какво се опитват да направят. И всички знаем какво става от една година насам в Камарата. Видели сме до каква степен се противопоставят на всяка промяна.
Не можеше да го каже направо, но всички знаеха точно за какво намеква Леман. Още в първите дни от съществуването на Камарата Седмината бяха създали в нея малка, но влиятелна фракция — мъже, чиито гласове бяха „запазени“ за Танга. Подобни хора бяха известни като ТАИ — „джобове“ — и исторически погледнато бяха изпълнявали в Камарата двойна роля: от една страна, уравновесявайки силната меркантилна тенденция на Камарата и, от друга, служейки като проводници на възгледите на Седмината. В миналото Седмината избираха внимателно — техните ТАИ бяха възрастни, уважавани люде, харизматични и убедителни — езикът на всеки от тях струваше колкото дузина, а понякога и колкото цели петдесет гласа. Като агенти на консенсуса те си бяха изградили силно и стабилно влияние в Камарата. Но с либерализацията напоследък нещата бавно се бяха променили и влиянието им бе западнало. Известно време Седмината не бяха предприемали нищо, но през изминалите дванадесет месеца отново се бяха намесили здраво и безразборно в работите на Камарата, заменяйки влиянието с пряката сила на гласовете.