Сега имаше ново поколение „джобове“: нахални младоци, които дължаха богатството си не на работата си или на семействата си, а на внезапното им издигане от Седмината. Кандидатите-съперници бяха купувани или заплашвани. Изборите бяха нагласени. Парите за техните кампании се лееха като пълноводната Яндзъ. От 180 делегати, избрани само за последните шест месеца, повече от две трети бяха ТАИ.
Ефектът, който се целеше, беше да се определят ясно фракциите в Камарата и да се радикализират исканията за промени в Декрета за технологичен контрол — ключовия камък във великата постройка на държавата; или, както го виждаха някои — бента, задържащ събиращите се води на промяната.
— Промяната ще дойде — тихо каза Леман, — независимо дали те искат това или не. Промяната ТРЯБВА да дойде. Такъв е естественият ход на нещата. Не могат да построят достатъчно висока стена, за да я задържат.
Леман млъкна. На вратата се разнесе шум — там се събраха неколцина, после се отдръпнаха. Едмънд Уайът си запробива път през тълпата.
— Чух, че си ме викал, Пьотър — той се огледа и забеляза, че изведнъж всички са се втренчили в него. Гласът му утихна. — Какво има?
Леман го хвана подръка, заведе го при стола и го настани.
— Генерал Толонен беше тук. Донесе копие от заповед за арестуване.
Уайът изгледа неразбиращо Леман.
— Е, и какво?
Из стаята отново се разнесе силно мърморене. Леман им хвърли тържествуващ поглед, след това се обърна към Бароу:
— Ето! Ето ти сигурното доказателство, Бароу Чао! Това реакция на виновен човек ли е?!
Зад него Уайът се разсмя. Лицето му се беше зачервило от неудобство.
— Какво има, Пьотър? За какво да съм виновен?
Леман погледна документа, който държеше в ръце, поколеба се, после му го подаде. За миг Уайът замълча, стиснал документа в дясната си ръка. Прочете го и вдигна очи, изпълнени със смаяно недоумение.
— Аз… Не е възможно!
Леман бе застанал зад гърба му. Сега се бе навел над него, вперил поглед в останалите мъже в стаята.
— Точно това е, което виждаш. Заповед за арестуване. Подписана от самия Танг. За твоето арестуване, Едмънд. По обвинение в убийството на Лу Кан.
Уайът се извърна и се втренчи в лицето му. Объркването му, пълното му недоумение бе очевидно за всеки един в залата.
— Но това НЕ Е ВЪЗМОЖНО, Пьотър. Искам да кажа, аз никога… — Гласът му отново секна и той рязко сведе поглед. Потръпна. — Значи не е някаква шега… — каза той след малко.
В залата цареше напрегната тишина; после Леман се обади отново.
— Е, Бароу Чао? Сега какво ще кажеш?
Бароу сведе глава и кимна. В стаята цареше мъртва тишина.
Леман се изправи и въздъхна.
— Тогава ето какъв е въпросът: как да се възпротивим срещу това?
Уайът го погледна.
— Да се възпротивим?
За миг Леман замълча съсредоточено, след това леко кимна.
— Да… Ще те скрием. Всички ние. Можем. Можем да попречим на Толонен да изпълни заповедта.
Леман се огледа дръзко. Местеше поглед от лице на лице, предизвикваше ги да му се противопоставят, но общото настроение сега беше в негова полза.
— Не! — Уайът скочи от стола, заобиколи го и се изправи лице в лице с Леман. — Не, Пьотър. Няма да се крия. Той точно това иска. Точно затова е дошъл първо тук. Не разбираш ли? Точно това е искал! Искал е да побягна! Тогава той би могъл да издаде нова заповед — да ме убият без съд и присъда. Не, оставете го да си изпълни заповедта. Нямам от какво да се страхувам. Нищо не съм направил.
Леман се разсмя горчиво.
— И какво ще означава това, Едмънд? Тангът иска отплата за живота на министъра. Възмездие. Дали е справедливо, или не — в този случаи няма разлика. Това, че си невинен, няма никакво значение. Той те иска. Не го ли разбираш? — сега тонът му бе суров, неотстъпчив. — И ще намери всички необходими му доказателства, за да се добере до теб.
Разнесе се високо мърморене. Ала не беше неодобрително. Уайът се извърна.
— Кога смята да изпълни заповедта?
Леман се огледа и забеляза колко открито го гледат всички; колко ясно се бяха отпечатали на всяко лице гневът и несъгласието, грижата и негодуванието. След това отново се обърна към Уайът:
— Утре по обед. В твоя апартамент.
— Разбрах — Уайът сведе поглед. — Значи по това време със сигурност ще бъда там. Танг или не, той е сгрешил, Пьотър. Аз съм невинен. Знаеш го.
Леман го погледна, после го докосна по рамото.
— Знам.
Министър Хен.
Канцлерът на Танга, Чун Ху-Ян, се поклони вдървено, с безизразно лице, после се обърна и прикани министъра да го последва.