Учуден, Хен върна поклона на канцлера. Бе пристигнал едва преди минута, а Чун веднага бе дотърчал и го бе помъкнал на аудиенция. Нямаше ли да има ритуална подготовка? Почетна стража? Поколеба се за миг, сякаш не беше чул канцлера, после се огледа, изненадан, че в огромното антре няма никой. Почувства се странно разстроен — сякаш всички прислужници на Танга бяха отпратени по други задачи. Но защо? И какво беше това странно бързане?
— Моля — Чун Ху-Ян се поклони за втори път, после повтори приканващия жест, изяснявайки, че не е било грешка.
— Простете ми — Хен се поклони отново, леко разтреперан, — разбира се…
Последва канцлера по коридора, под големия трегер и в Залата на вечната истина. Но едва бе направил три крачки, когато отстъпи назад. Там, под празния Трон на присъствието, стоеше самият генерал Толонен — висок, с бяла коса, елегантен в пауновосинята си униформа. Хен Чи-По се намръщи и продължи — усещаше колко неблагоприятен за него е контрастът с този надут ХУН МАО. Ръката му за миг докосна емблемата с жерав на гърдите на тъмносиньото му ПАУ, символ на статута му на чиновник първи ранг.
Щом се изправи срещу генерала, министър Хен спря и се поклони, но Толонен студено гледаше през него; в очите му не просветна и най-малкият намек за поздрав.
Хен се обърна ядосано и последва Чун Ху-Ян в една стая отдясно на трона. Тангът го чакаше вътре, застанал сред високите растения на брега на мъничко декоративно езерце с шарани.
— ЧИЕ ХСИЯ — поклони се той дълбоко. — Надявам се, че сте в добро здраве.
Ли Шай Тун прекъсна съзерцаването на рибите.
— Влез, министър Хен. Моля, седни. Трябва да поговорим за някои неща.
Хен седна с гръб към незапалената камина и се заоглежда — с удоволствие отбеляза простия лукс на подредбата. В средата на стаята бе изправен висок параван — прекрасна вещ от яркоцветна коприна, а до него бе поставена ниска, тумбеста ваза, закръглена като корема на борец; лакирана бе в най-сладкия, най-мекия лавандулов цвят, който някога бе виждал.
— Прекрасна стая, ЧИЕ ХСИЯ.
— Да — усмихна се Тангът. — Това е любимата стая на дядо ми. Портретът му виси зад теб.
Хен се обърна и погледна първо Вен Ти, после и портрета до него — веднага забеляза каква сила и кипяща жизненост лъхат от изобразения човек.
— А, да. Очите му са същите като вашите, ЧИЕ ХСИЯ.
— Моите очи ли? — Тангът сведе поглед и се замисли. — Казват, че до края на живота си той имал прекрасно зрение. На 70 години можел да разпознае какъв точно вид птичка гнезди на дърво, намиращо се на две ЛИ от него. Но има зрение и зрение, нали, Хен? — той отново погледна министъра в очите с ироничен, предизвикателен поглед.
Хен се поклони, усетил преувеличението, и внезапно осъзна какво значеше този поглед.
— Както кажете, ЧИЕ ХСИЯ.
— Да… както казвам — Тангът погледна зад гърба му, към портрета на своя прадядо. — Ами ако кажа, че Хен Ю няма да бъде назначен на мястото на Лу Кан?
Хен Чи-По се вцепени на стола, след това насила се накара да се отпусне.
— Ами и тогава ще е както кажете. Думата на Танга не се поставя под въпрос.
Ли Шай Тун се облегна назад.
— Да, така е — той впери поглед в министъра. — Но ти точно затова си дошъл, нали?
Хен отново вдигна поглед.
— Да, ЧИЕ ХСИЯ. Но щом вече сте взели решение…
Тангът леко вирна брадичка.
— Значи няма нищо друго? Няма ли и друго, за което искаш да разговаряш с мен?
Хен запази лицето си безизразно.
— Нищо, което да не може да почака до следващото заседание на Съвета на министрите. Мислех да пледирам в полза на моя племенник. Да ви изтъкна неговите качества. Той е свестен човек, способен човек, ЧИЕ ХСИЯ.
Странно, Тангът се разсмя.
— Съвсем прав си, министър Хен. Той наистина е свестен човек. Точно затова се срещнах с него тази сутрин.
Хен не можа да скрие изненадания си поглед.
— ЧИЕ ХСИЯ?!
— И го назначих.
Ченето на Хен увисна.
— Но вие казахте…
Тангът щракна с пръсти. Влязоха двама стражи и застанаха от двете страни на паравана. Хен ги погледна и се намръщи — нищо не разбираше; после отново обърна очи към Танга.
— Да. Говорих надълго и нашироко с него. Разпитвах го за петимата класици. Най-накрая му зададох гатанка.
— Гатанка ли, ЧИЕ ХСИЯ?
Ли Шай Тун се изправи и се доближи до паравана.
— Зададох му следната задача: ако някой знае, че даден човек е виновен, ала няма никакви доказателства за вината му, как трябва да се постъпи, че всичко и да бъде, и да изглежда справедливо?
Хен сведе очи.
— Виждаш ли накъде бия, министър Хен? Разбираш ли ме?