Хен Чи-По разтърси яростно глава.
— Не, Ку. Искам Толонен мъртъв. Искам това копеле да бъде заличено от лицето на земята. Прашинка да не остане от него. Искам…
Хен Ку потръпна, след това сведе глава.
— Както желаеш, братко мой.
— Мислиш ли, че ще ме хвърлят в карцера, Пьотър? Мислиш ли, че имат някакво доказателство, въз основа на което да ме задържат до процеса?
Леман се усмихна и докосна Уайът по рамото.
— Най-добрите адвокати от всичките седем Града са наши, Едмънд. Сигурен съм, че ще те измъкнат от килията. Но дори и да не успеят, няма да е толкова ужасно. Привилегиите са си привилегии дори и зад решетките. Удобства няма да ти липсват.
Уайът се усмихна, но под чистите, хубави очертания на устните му се събираха сенки, засенчваха лъчезарната искра в погледа му. Тази сутрин много стари приятели дойдоха да го посетят. Повече приятели, отколкото си бе мислил, че има. Известно време се остави добрите им пожелания да го залъгват, но сега всички си бяха тръгнали и бе останал сам с Леман.
— Знаеш от какво ме е страх, Пьотър. Снощи заради това не можах да спя. Чудех се как да се справя със себе си. Как да понеса всички тези лъжи и мръсотии. Чудех се какъв ли ще съм, когато всичко това свърши.
— Ще бъдеш син на баща си, Едмънд. Същият си като него. Имаш неговата сила.
Уайът сведе поглед.
— Може би.
Не каза нищо повече, но Леман, който го познаваше по-добре от всички, усети, че се е замислил. Бащата на Уайът беше силен, ала невнимателен, майка му — слаба и мекушава. Бе умряла, когато Едмънд бе едва на пет годинки, и го бе оставила почти безпомощен срещу тормозещия го баща. Това, че бе израснал такъв разумен и уравновесен, бе свидетелство за влиянието на сестрите и лелите му върху него.
Леман погледна сложно украсения таймер, вграден в китката му.
— Генералът скоро ще бъде тук, Едмънд. Трябва да се приготвим.
Уайът кимна отнесено, после обърна лице към него.
— Не се боя за себе си, а за тях — той потръпна, след това обгърна раменете си с ръце. — Точно затова едва понесох присъствието им тук днес. Ако загубя, ако по необясним начин ме признаят за виновен в убийството на Лу Кан… — той сведе поглед. Лицето му бе изгубило всякакъв цвят. — Е, тогава те няма да пощадят и тях, нали? Такъв е законът. Цялото семейство на предателя…
Леман пое леко дъх и се принуди да отвърне на погледа му.
— Така е. До трето коляно.
— И все пак… — Уайът се усмихна насилено, после се приближи до Леман и го притисна до себе си. — Благодаря ти, Пьотър — каза той по-тихо. — Наистина ти благодаря. Каквото и да стане, аз…
Леман усети как тялото на Уайът потръпна в ръцете му и се опита да потисне чувствата в себе си. Но въпреки това отвърна топло на Уайът:
— И ти би ми помогнал, нали.
Уайът се отдръпна леко от него. В очите му блестяха сълзи.
— За тебе бих убил, Пьотър. Знаеш, че бих го направил. НЕОБХОДИМО Е. Гласът на Де Вор отекна в ушите му и по гърба му полазиха тръпки. ЛЕСНО ТИ Е НА ТЕБЕ, ХАУАРД — помисли си той. — ТИ НИКОГА НЕ СИ ГО ОБИЧАЛ.
Леман се усмихна.
— По-добре да говорим за живота, а?
По голямата порта на къщата се затропа.
Уайът вдигна поглед над рамото му.
— Подраниха. Не го очаквах.
Излязоха в мраморното антре. Икономът на Уайът — набит ХАН на средна възраст — ги поздрави с поклон.
— Да отворя ли, господарю?
Уайът поклати глава.
— Не. Нека почакат, Фу Хсиен.
По стълбите затропаха ботуши. Чу се мърморене.
— ЧУН ЦУ! — Леман се приближи до подножието на стълбата и поздрави трима възрастни мъже-ХАН. Беше му струвало над 1 000 000 юана да ги доведе тук тази сутрин. Ако случаят се проточеше месеци, както ставаше обикновено, щеше да струва на фракцията му някъде между 30 и 50 милиона. На Уайът не бе казано нищо за това, но сестрите и лелите му вече бяха уведомени. Бяха сигурни, че някога ще могат да съобщят на Уайът кой е плащал защитата му.
Леман се обърна и се усмихна, докато наблюдаваше как тримата белобради старци за втори път приветстват Уайът. И тримата адвокати изглеждаха впечатлени от протестите на Уайът, че е невинен. Така и трябваше да бъде. Едмънд не само изглеждаше, той беше невинен. Силата на вярата в собствената му невинност бе разпръснала всякакво съмнение и у тримата. Бяха се съгласили да поемат случая.
Но нещата не бяха толкова прости, колкото изглеждаха. На книга случаят на Уайът изглеждаше добре. В съда щеше да направи прекрасно впечатление. Със сигурност съчувствието на обществото щеше да е на негова страна. Но Уайът трябваше да загуби. Трябваше всичко да се нареди така, че той да изглежда жертва на заговор срещу властта.