При необходимост щяха да бъдат представяни нови и нови доказателства, защото неговият добър приятел Едмънд Уайът бе определен за мъченик.
Чукането се повтори. Един глас изкрещя зад вратата:
— Отворете! Идваме по поръчение на Танга!
Икономът отново погледна Уайът. Този път той кимна.
Пръв влезе Толонен в пълна парадна униформа — ЧИ ЛИН; емблемата с еднорог на офицер първи ранг сияеше на гърдите му. Зад него маршируваха двама офицери и елитен отряд от осем въоръжени войници.
— Кой представлява обвиняемия? — попита той отсечено.
Един от тримата ХАН пристъпи напред.
— Аз съм адвокат Фу, генерале. В този случай аз действам в интерес на ШИ Уайът. И ви припомням, че клиентът ми не е обвиняем; към него трябва да се обръщат със „заподозрян“.
Толонен изсумтя и му обърна гръб. Единият от офицерите му подаде дълга посребрена тръба. Той я претегли на ръка и я подаде на адвоката.
— Моля ви, прочетете документа. И тримата, ако е необходимо. В канторите ви ще бъдат изпратени копия.
Адвокатът Фу измъкна свитъка, подаде тръбата на единия от колегите си и разгъна документа. Уайът пристъпи край Толонен и застана до адвоката, опитвайки се да схване какво е написано там с кървавочервени йероглифи.
— На мандарин е — обади се той. — Това е незаконно, не е ли така?
Адвокат Фу поклати глава, после измърмори нещо на хан на колегите си и отново сгъна свитъка.
— Какво има? — попита Леман, заставайки до Уайът.
Адвокатът погледна първо Толонен, после Леман.
— Боя се, че не можем да ви помогнем, Секретарю. Премного съжалявам. Това дело е било поставено извън съдебната юрисдикция. Моля… — той подаде документа на Уайът. — Приемете нашите извинения, ШИ Уайът. Желаем ви късмет. Ако невинността има някаква тежест пред закона, то вие ще възтържествувате.
Тримата ХАН се поклониха като един и си тръгнаха.
Уайът остана вцепенен и онемял, докато ги гледаше как излизат. После се обърна към Леман:
— Какво в името на всички богове става тук, Пьотър? — той тикна документа в ръцете на Леман. — Какво е това?!
Леман отмести поглед.
„Богове! — помисли си той. — Това променя всичко.“
Той се обърна.
— Това е Декрет, Едмънд. Седмината са издали специален Декрет — той разгъна белия копринен свитък. — Виж тук — той посочи строгата линия от втвърден восък. — Ето печатите им. Всичките седем. Сигурно са свикали спешна сесия и са се договорили.
Уайът бе съвсем притихнал и го гледаше. На лицето му се изписваше съвсем нов вид страх.
— Декрет?!
— Да. Ще бъдеш съден ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ от Съвета на министрите на Танга — Леман преглътна и погледна Толонен с нескрит гняв. — Това променя всичко, Едмънд. Всичко. Това означава, че те искат мъртъв.
Хен Ку спря на вратата, после коленичи и докосна с чело студения под.
— Племеннико Ю. Премного съжалявам, че нарушавам следобедния ти сън. Нямаше да дойда, ако въпросът не беше крайно спешен.
Хен Ю завърза колана на нощницата си и бързо се приближи.
— Чичо Ку, моля те, ставай веднага. Насаме ти си просто моят чичо.
Хен Ку се остави Ю да го вдигне на крака и запристъпя неловко, когато Ю, както едно време, му се поклони.
ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНИ — помисли си той. — ТАНГЪТ ТИ ДАДЕ И ВЪЗРАСТ, КОГАТО ТИ ДАДЕ ВЛАСТ. СЕГА ТИ СИ ГЛАВА НА РОДА И РОДЪТ ТРЯБВА ДА ТИ СЕ КЛАНЯ. ТЪЙ Е ТО. ТЪЙ ТРЯБВА ДА Е. ИНАЧЕ ЧУН КУО ЩЕ РУХНЕ САМО.
Хен Ю се изправи.
— Но кажи ми, чичо, какво те води насам.
— Съжалявам, Ю, но ти нося лоша вест. Чичо ти Чи-По никак не е добре.
Хен Ю се сепна.
— Не е добре?
— Моля те… — Хен Ку се поклони и се дръпна встрани. — Помислих, че самият ти трябва да дойдеш. Веднага. Моите лекари в момента се грижат за него. Ала…
Хен Ю кимна бързо.
— Разбирам. Моля те, отведи ме при него.
Спалнята на Хен Чи-По бе осветена много слабо. Четиримата лекари се бяха скупчили в единия й ъгъл до единствения източник на светлина. И четиримата бяха предварително предупредени за новото положение на Ю в семейството.
— Как е моят чичо? — веднага попита Хен Ю загрижен.
— Съжалявам, но се налага да ви съобщя, че чичо ви почина преди пет минути. Сърцето му не издържа.
Хен Ку забеляза, че челюстта на Хен Ю увисна, а очите му се окръглиха от изненада; забеляза истинската болка, която бе предизвикала у него новината, и разбра, че е бил прав да не го включва в плана си. „Нека вярва, че разочарованието е убило брат ми. Само аз и тези четиримата знаем, че е било другояче.“
Хен Ю нареди на прислужника да донесе лампа, после се доближиха до огромното легло, на което лежеше Хен Чи-По. Очите му бяха затворени, на лицето му бе изписан покой. Плътта на ръцете, гърдите и лицето му бе бледа и покрита с тънък и блестящ слой пот.