— Много ли се мъчи? — попита Хен Ю.
Хен Ку забеляза как лекарите го погледнаха и веднага отместиха погледи.
— Не, съвсем не — излъга той и си спомни как се наложи и петимата да го държат, докато отровата си свърши работата. — Разбира се, отначало го болеше, но после, слава Богу, мина и той потъна в сън.
Хен Ю кимна и се извърна с леко потръпване.
Хен Ку погледа още миг брат си, от когото винаги се беше гнусял; братът, който, откакто бе проходил, го бе тормозил и се бе отнасял с него като с най-долния прислужник. Усмихна се. ЩЕШЕ ДА НИ КАРАШ ДА УБИВАМЕ ТОЛОНЕН, А? ЩЕШЕ ДА НИ ЗАКАРАШ С ГЛУПОСТТА СИ ВСИЧКИ НА ДЪНОТО?
ДА, НО ЗАБРАВИ У КОГО Е ВЛАСТТА.
Обърна се и покани докторите, да се оттеглят. След това, щом излязоха, той се приближи до Хен Ю. Тъкмо щеше да заговори, когато Хен Ю го изненада — вдигна ръка и направи жест да замълчи.
Цялото дишане на Ю изведнъж се бе променило.
— Не мисли, че съм сляп, чичо Ку. Нито пък съм тъп. Знам какво е станало тук.
— И?
Ку задържа дъха си. Ако Хен Ю настояваше, всичко щеше да се провали.
— Нищо, чичо. Разбра ли ме?
Хен Ку се поколеба, вперил поглед в гладките черти на своя племенник; за първи път го видя такъв, какъвто сигурно го виждаше Тангът.
Той се усмихна и ниско се поклони.
— Разбрах, министър Хен.
Вратата на килията се затръшна. Де Вор се обърна и погледна Уайът. Сега бяха сами. Само двамата.
— Няма ли да присъстват и други? — Уайът го гледаше предпазливо. — Мислех си, че на разпита е обичайно да присъстват неколцина офицери.
Де Вор се разсмя.
— Ама ти май не разбираш, а? Още мислиш, че си в пълна безопасност! Въпреки всичко, което се случи!
Уайът се извърна.
— Ако се държите зле с мен…
Де Вор го прекъсна:
— Ама ти май НАИСТИНА не разбираш?!
Приближи се и застана лице в лице с малко по-високия от него мъж.
— Чакай да ти обясня.
Уайът леко бе извърнал лице, сякаш не искаше да среща погледа на Де Вор, но плесницата дойде толкова изненадващо, че той подскочи и залитна. Хвана се за бузата, втренчен в Де Вор — очите му се бяха окръглили от смайване.
— Събличай се! — излая Де Вор; изведнъж лицето му бе станало гадно и безкомпромисно. — Всичко. Връхни дрехи. Бельо. Украшения. Електронните имплантанти ще отстраним по-късно.
Уайът поклати нерешително глава.
— Но вие нямате право…
— Нямаме право да правим какво? — захили се Де Вор. — Ти си убиец. Разбра ли?! Убил си министъра на Танга. Ще бъдеш съден и признат за виновен. После ще те екзекутираме.
Де Вор се приближи още една крачка и видя как Уайът се дръпна в очакване на нова плесница. Бузата му бе яркочервена — дланта на Де Вор се бе отпечатала върху нея, всеки пръст бе ясно очертан.
— Това е истината, Едмънд Уайът. Ти си труп. Когато уби Лу Кан, ти излезе извън играта. Престъпи всички правила. И затова сега правила не съществуват. Или поне не са ти известни.
Той протегна ръка, хвана Уайът за китките и го дръпна яростно.
— Почваш ли да схващаш?
Уайът потръпна и кимна непохватно.
— Добре — той грубо блъсна Уайът на пода. — Събличай се тогава.
Обърна се гърбом към него. Килията беше гола. Почти виждаше как Уайът се оглежда нерешително. После чу подрънкването на тънките му златни гривни о пода и се усмихна. Пипнах ли те, мой горди фалшиви китаецо. Ще обеля от тебе всичко, което е ХАН — плитка, ПАУ, всичко. Да, а като свърша с тебе, ще видим колко гордост ще ти е останала.
Когато се обърна, Уайът беше гол — дрехите му бяха грижливо прибрани във вързоп на пода. Бялото му меко тяло изглеждаше толкова крехко, толкова неприспособено към изпитанията, които го чакаха, то вече трепереше, сякаш се свиваше навътре в себе си, усещаше какво му предстои. И все пак, когато Де Вор вдигна очи от хилавите му гърди без нито едно косъмче и срещна погледа на Уайът, се учуди, защото там светеше дързост.
„Казват, че ХАН били силни, защото се отричат от себе си в името на вярата. За 30 века никога не бяха изменили на вярата, помисли си той — бяха нейни предани адепти. Наводнение, глад, революция — всичко това беше едно и също за тях. Прекланяха се пред неизбежната смърт — и така оцеляваха, по-силни след дългото, търпеливо страдание. Така ще стане и с тебе, Едмънд Уайът. Ще направя от тебе истински ХАН — ще обеля от тебе цялата ти предишна същност и ти ще станеш самоотричащ се и търпелив в страданието.“
Усмихна се.
— Познаваше ли Ян Лай? Заместник-министъра на Лу Кан?
Уайът го изгледа остро — в очите му имаше истинска омраза.