Ли Шай Тун кимна, дълбоко удовлетворен от по-малкия си син, но се обърна към по-големия:
— Значи ще бъде както каза ти, Хан Чин. Трябва да го убием. Както той би ни убил.
Той се обърна и изгледа човека в клетката; в очите му проблесна нещо, близко до жалост.
— Да. Но не за отмъщение. Просто защото трябва.
Хан Чин се разсмя и плесна с ръце — страшно се бе зарадвал на подаръка.
— Но, татко, те са чудесни! Само ги погледни! Толкова са силни, толкова изящни!
Четирите същества, стояха в редица пред кралската компания; длъгнестите им глави бяха сведени, огромните им, прилични на волски тела — спретнато облечени в богати коприни в кармин и злато. До тях създателят им — Клаус Щефан Еберт — се усмихна лъчезарно. Не можеше да изрази с думи колко бе доволен от реакцията на принца.
— Те са първите по рода си — поклони се леко Еберт. — И ако Тангът пожелае, ще бъдат и последните.
Ли Шай Тун погледна стария си приятел. Еберт беше един от най-упоритите му поддръжници вече години наред и ако тъй решеше съдбата, синът му един ден щеше да стане генерал на Хан Чин. Усмихна се и отново погледна хората-волове.
— Няма да искам това от тебе, Клаус. Този твой дар извънредно много ме радва. Не, такива чудеса трябва да бъдат споделени и с другите. Трябва да си извадиш патент за тях.
Еберт се поклони ниско; съзнаваше колко е щедър Тангът. Неговият дар за Хан Чин струваше около двеста милиона юана, но любезността на Танга нямаше цена. Сега сред целия елит на Град Европа нямаше да има човек, който не би поискал подобно същество. За някой по-меркантилен тип това би било причина за голямо задоволство, но за Клаус Еберт това бяха просто тривиални неща. Бе зарадвал своя Танг — и никакви пари не биха могли да купят чувството на силна гордост, което го изпълваше в този миг.
— За мен е извънредно голяма чест, ЧИЕ ХСИЯ. Моята голяма радост от това, че сте доволен, ме издига чак до небето.
Хан Чин се бе доближил до зверовете и сега стоеше там, взрян в продълговатите им волски лица. Обърна се и отново погледна Еберт.
— Наистина са прекрасни, ШИ Еберт. Силни като коне и разумни като хора. Говорят ли?
Еберт отново се поклони на Танга, прекоси стаята и застана до Хан Чин.
— Притежават един вид език — каза той, свел глава почтително. — Достатъчно, за да разбират основни команди и да предават тривиални съобщения, но не повече от езика на тригодишно дете.
Хан Чин се разсмя.
— Зависи от тригодишното дете. Брат ми Юан на три години можеше да надприказва и канцлер!
Еберт се засмя.
— Така беше! И аз също си го спомням прекалено добре!
Ли Шай Тун се присъедини към смеха, после се обърна към генерал Толонен, който стоеше вляво, на една крачка зад него. — Е, Кнут, готово ли е всичко?
Генералът, който наблюдаваше разговора с истинско удоволствие, се обърна към Танга и за момент не каза нищо — слушаше гласа в главата си. След това се поклони.
— Майор Ноченци ме съветва сега да съберем всички гости и съобщава, че всички мерки за сигурност вече са в действие. Можем да влизаме.
Таванът на Голямата зала бе украсен с широки копринени знамена, които висяха като елегантни завеси между драконовите колони. Огромни бронзови урни с височината на човешки ръст бяха поставени из нея, всички препълнени с огромни цветя. Под знамената и между цветята Голямата зала бе претъпкана с гости. Хан Чин стоеше на върха на стъпалата до баща си и я обхождаше с поглед. Преобладаваха два цвята: червено и златно. Цветове със значение: червено — за късмет, златно — за бъдещия император.
При появата им високото бръмчене на разговорите стихна и по сигнал от иконома на Танга всички долу, под стъпалата, коленичиха със сведени глави пред Танга и първородния му син.
Зад тях Толонен гледаше как огромната тълпа отново става на крака и от центъра й плъзва ниско очаквателно бучене. После Ли Шай Тун заслиза по стъпалата. Синът му го следваше на три крачки зад него.
Ли Юан чакаше в подножието на стъпалата, за да поздрави официално баща си с пълен КО ТУ. Зад него бяха чичовците му — братята и полубратята на баща му — и един чернокос ХУН МАО — строен, хубав мъж със старомодна брада. „Англичанин“, както сам обичаше да се нарича. Това бяха главните съветници на Танга. Щом Ли Юан се надигна, се поклониха тримата братя — чак до кръста. Само ХУН МАО не се наведе — с лека усмивка на лицето. Тангът се усмихна в отговор и на четиримата, после се обърна, за да позволи на Хан Чин да застане до него.