Фигурата подскачаше и пееше — странен писклив вой, излизащ на пресекулки. И огънят през цялото време блестеше сред празното лице.
Като един непознатите изпищяха и побягнаха.
Тръбичката падна от устните на Ким. Пръстът му отпусна копчето. Готово. Беше ги прогонил. Но от мрачния склон долиташе напрегнато маймунско бърборене. И други бяха забелязали внезапно озадачаващо избухналата ярка светлина.
Остави стъклената сфера на земята, отвърза огледалото и също го остави долу, после приседна върху напуканата пръст и се зачуди на самия себе си. Беше се получило. Първо го бе видял в мислите си и после… Разсмя се с тихичък, странен смях. После го беше направил. Беше го направил! И беше успял…
Махна парцала от главата си и оголи острите си зъби в дива тържествуваща усмивка. Отметна глава назад и нададе вой — радваше се на собствената си хитрина. После, толкова внезапно, докато звукът все още отекваше в тавана горе, той потръпна — притисна го парализиращ страх; черен, застинал студ изпълни крайниците му.
Това не беше триумф — беше просто почивка. Той все още беше там, в капана, задушаван от мрака. Изкашля се и усети как топлата поквара на мрака изпълва дробовете му като течност и го задавя. Изправи се и запреглъща утробния мрак, сякаш той бе нещо по-сладко, по-чисто. Но освен него нямаше нищо друго.
Изхленчи, огледа се крадешком и започна отново да увива съкровищата, така както ги беше намерил. Едва след като ги бе увил сигурно, той спря; челюстите го боляха от страх, мускулите му яростно трепереха. После като луд той се втурна сред постройките на четири крака с яростно ръмжене — отчасти, за да поддържа поизпарилия се кураж, отчасти, за да държи на разстояние дебнещите долу в ниското врагове.
Тъкмо тогава се натъкна на ножа. Бе забит в земята, а дръжката стърчеше от нея под ъгъл. Някой от непознатите го беше изпуснал. Дръжката бе студена и гладка и не се поддаде на острите зъби на Ким, когато я захапа. Не беше дърво, не беше кремък, ала беше нещо по-добро от тях. Нещо НАПРАВЕНО. Бавно измъкна ножа от тясната цепнатина, в която се бе забил, и се зачуди на дължината му, на съвършената му форма. Беше дълъг колкото неговата ръка, а лезвието бе толкова остро, че тестисите му се свиха от страх. A wartha. Такъв беше той. ОТГОРЕ.
Когато хората се върнаха, го завариха приклекнал върху зида на къщата на Бакси, а дългият двуостър нож бе поставил внимателно върху коленете си; лявата му ръка здраво стискаше дръжката.
Бакси се огледа — тялото му се напрегна, тревога разкриви лицето му. Оградата бе съборена, жените ги нямаше. Няколко трупа лежаха там, където бяха паднали. Други — онези по краищата на селището — враговете бяха преместили. Зад Бакси двамата му помощници, Загнилия крак и Ебор, заскимтяха от страх. Той се обърна и ги накара да млъкнат, после отново извърна лице към Ким.
— Pandra vyth gwres? КАКВО Е ТОВА?
Бакси изгледа Ким свирепо и забеляза ножа. Очите му се разшириха — изпълни го и страх, и жадно желание да притежава оръжието. По широкото му сплескано лице се изписа свирепа, почти сексуална нужда; той заподскача от крак на крак и заскимтя леко, сякаш от болка.
Ким знаеше, че за да притежава този нож, Бакси би убил човек.
— Лагасек! — излая ядно Бакси и се доближи. — Pandra vyth gwres? — леко свиваше и разпускаше длани.
ЛАГАСЕК. Така го наричаха. КОКОРЧО.
Ким се изправи и вдигна ножа над главата си. Щом видяха оръжието, другите двама ахнаха, после забърбориха възбудено. Ким забеляза, че Бакси прикляка и напряга мускули, сякаш подозираше предателство.
Бавно, като внимаваше да не стресне Бакси, Ким отпусна ръка и остави ножа на земята помежду им. После приклекна — така изглеждаше още по-дребен — и разпери длани — жестът означаваше „дар“.
Бакси се взря в него още миг; космите по ръцете и врата му бяха настръхнали. После той също приклекна; на лицето му се изписа широка беззъба усмивка. Вождът бе доволен. Протегна ръка и предпазливо хвана подаръка на Ким за дръжката, поразен от остротата на ножа. Вдигна го и го задържа над главата си. Хвърли поглед на Ким, усмихна се широко, щедро, после се извърна и изгледа ловците; заразмахва ножа, отметнал глава назад, и зави към високия таван.
Ловците, скупчени край него в полумрака, също започнаха да вият и крещят. В отговор и други подхванаха крясъка по склоновете на хълма и надолу в долината.
Ким бе приклекнал край Ебор във вътрешния кръг на ловците — дъвчеше дълъг, блед червей и се вслушваше в сумтенето, във влажното мляскане на мъжете, които ядяха, и осъзнаваше, че никога досега не бе забелязал това. Огледа се — очите му бързо минаваха от едно лице на друго и търсеха някакво външно потвърждение за промяната, настъпила в него, но не виждаше нищо подобно. Загнилия Крак бе изгубил жена си при нападението, но сега си седеше там върху ниския каменен зид и съсредоточено глозгаше част от бедрото й, оголвайки бързо костта с острите си изпилени зъби. И другите ръфаха месото, което им бе раздал Бакси. Малка купчинка мръвки лежеше в центъра на кръга, накълцано на удобни парчета. Забелязваха се ръце и крака, но другото не се разпознаваше какво е. Сякаш острият нож като магия бе преобразил телата. Освен това месото си беше месо, независимо откъде бе дошло.