След като с Дейвид се ожениха, тя не мислеше за Ариела. Един-два пъти си спомни за нея, например, когато се качи на тавана да търси някаква лампа, и откри нейни картини, покрити с платно, за да не се прашат. Дейвид се качи да ги разгледа и отново ги покри с платното.
— Имаше талант за живопис — само това каза, пък и София не се интересуваше от бившата му. Изобщо не очакваше, че ще я срещне на прием в Лондон. Мразеше приемите. Не искаше да отиде, но Дейвид настоя и изтъкна, че не може вечно да се крие.
— Никой не знае колко ще продължи тази война — каза той. — Понякога трябва да застанеш храбро пред света.
Когато Британия обяви война на Аржентина за Фолклендските острови, София се почувства отчайващо раздвоена. Винаги щеше да си остане аржентинка, никога нямаше да изневери на потеклото си. Беше ѝ трудно да не влиза в словесни схватки, когато по време на официални вечери някои мъже удряха с юмруци по масата и се присмиваха на проклетите „аржита“. София забиваше нокти в дланите си, за да не им даде възможност да злорадстват, като я разстроят. По-късно се сгушваше в прегръдката на Дейвид и си позволяваше да даде воля на чувствата си. Питаше се как се справят близките ѝ. Тя не беше ги изоставила. Беше една от тях.
Приемът, даден от Иън и Алис Ланкастър, стари приятели на Дейвид, се състоя през една необичайно душна майска вечер. Беше от онези светски събития, за които се говори месеци предварително и които се обсъждат с месеци след това. София похарчи малко състояние в модния салон „Белвил Сасун“ за аленочервена рокля без презрамки, която сякаш просветваше на фона на смуглата ѝ кожа. Дейвид толкова хареса дрехата, че дори не попита за цената, и се усмихна гордо, когато забеляза възхитените погледи на другите гости.
На подобни приеми обикновено семейните двойки се разделяха и всеки се забавляваше, както намери за добре. Но София се страхуваше някой да не подхване темата за войната, затова хвана за ръка Дейвид и го последва, докато той обикаляше залата. Жените бяха окичени с диаманти, с тежък грим, прическите им бяха сложни и фиксирани с много лак за коса, роклите им бяха с така модните подплънки. София се почувства неловко, сякаш едва ли не беше по комбинезон. И не беше накичена с бижута — на гърдите ѝ блестеше един-единствен диамант. Забеляза, че хората си шушукат, като минава покрай тях, и млъкват, щом се приближи. Никой не спомена войната.
Шатра на светлосини и бели райета беше разпъната в градината зад разкошната къща на семейство Ланкастър в Хампстед. Екстравагантно аранжирани цветя, прилични на фонтани от зеленина и цветове, бяха поставени на всички маси. Пламъчетата на стотици свещи осветяваха шатрата. Когато поканиха гостите да заемат местата си, София с облекчение установи, че ѝ е отредено място на масата на домакините, където ще е със съпруга си. Седна и намигна на Дейвид, за да го успокои, че е добре. Изглежда, той познаваше наконтената дама от лявата си страна, но мястото отдясно беше празно.
— Радвам се да те видя отново! — възкликна човекът до София. Тя погледна името на картичката, с която бе обозначено мястото му. Джим Райе. Да, вече се бяха срещали. Този Джим беше от невзрачните хора, които срещаш често, но не запомняш имената им.
— Аз също — усмихна се София, като се мъчеше да си спомни откъде го познава. — Къде се видяхме за последен път? — подхвърли небрежно.
— На представянето на книгата на Клариса.
— Ах, да… — София се престори, че си спомня, и се запита коя беше Клариса.
— Боже мой, коя е тази? — ахна той, загледан във висока, стройна жена, която се движеше грациозно, все едно се плъзгаше покрай масите, и идваше към тях. София стисна зъби. Прелестното създание с елегантна бяла рокля несъмнено беше Ариела. Столът до Дейвид още не беше зает. „Моля те, Господи, не — примоли се — дано не седне до Дейвид.“
— Не е ли Ариела Харисън, бившата съпруга на Дейвид? — каза мъжът от дясната ѝ страна. — Какво секси парче — добави, докато Ариела поздравяваше втрещения Дейвид и се настаняваше до него.
— Джордж — обади се Джим, опитвайки се да предотврати гафа.
— Да, много секси! Ох, само да ми падне… — Онзи си облиза устните, обърна се към София, и попита: — Мислиш ли, че Йън и Алис нарочно са ги сложили един до друг?
— Джордж!
— О, здрасти, Джим. Страхотно гадже е онази, а?