— Не е достатъчно! Не си ли даваш сметка в какво общество живеем? Всички ще я преценяват и ще ѝ намират дефекти. Толкова красиви момичета има в Аржентина, защо не избра едно от тях? — гневно извика Ектор.
— Обичам Анна, защото не прилича на тях. Да, наивна провинциалистка е и не е от нашата класа, но тъкмо затова се влюбих в нея. Дайте ѝ малко време да свикне и когато престане да се бои, ще разберете защо я обичам и също ще я обикнете.
Въпреки че беше скептичен, Ектор неохотно кимна:
— Да бъде твоето. Не мога да ти попреча да се ожениш за нея. Дано обаче си даваш сметка какво правиш. Вече си достатъчно зрял, за да преценяваш сам. Боя се, че грешиш, дано не се окажа прав.
— Не греша, ще видиш.
Двамата се прегърнаха и се разцелуваха, както правеха след всеки спор, после отидоха при другите на терасата.
Анна веднага се привърза към Чикита и Мигел, които радушно я приеха в семейството. Докато я развеждаше из ранчото, Чикита ѝ каза:
— Не се притеснявай от Валерия. Ще те обикне, като те опознае. Разбери, че всички очаквахме Пако да се ожени за аржентинка, затова някои още не могат да те приемат. Повярвай, че скоро нещата ще си дойдат на мястото и ще си щастлива тук.
Тя се зае да преподава испански на Анна — обясни ѝ граматичните разлики между езика, който говорят в Испания, и в Аржентина, и търпеливо я поправяше, когато грешеше.
През седмицата Анна и Пако живееха в Буенос Айрес заедно с родителите му. Отначало всички се чувстваха неловко, особено когато сядаха на масата за обяд и вечеря, но щом испанският на Анна се подобри, същото се случи и с взаимоотношенията ѝ с Ектор и Мария — Елена. Пако започна работа във фирмата на баща си, а Анна продължи да учи испански и да посещава курс по история на изкуството. Изпитваше ужас от уикендите, когато цялото семейство се събираше в ранчото, най-вече защото усещаше враждебността на Валерия. Призляваше ѝ само като я видеше — чернокоса, с аристократични черти и с неподражаема елегантност и с презрително изражение към „по-нисшата класа“. Видеше ли я да седи до басейна с приятелките ѝ, знаеше, че я одумват. Презрителните им погледи върнаха в паметта ѝ горчивите спомени за подигравките на братовчедите ѝ в Ирландия. В Гленгариф можеше да потърси убежище сред зелените хълмове, а тук нямаше къде да се скрие. Не можеше да се довери на Пако, не искаше да хленчи пред Чикита, която беше станала нейна вярна приятелка и съюзница. Никога не забравяше съвета на баща си да крие чувствата си и да не проявява слабост, понеже хората може се възползват. В този случай беше напълно прав.
— Тази е втора Ева Перон! — тросна се Валерия, когато Нико я упрекна, задето се държи така студено с Анна. — Смотана провинциалистка, която иска да се намърда сред висшето общество, като се натрапи в семейството ти. Нима не го разбираш?
— Разбирам, че Пако я обича — кисело отвърна той.
По това време Перон се беше превърнал във всевластен тиранин. Подкрепян от военните, той контролираше пресата, радиото и университетите. Ева, наричана Евита от милионите нейни привърженици, използваше общественото си положение, за да играе ролята на съвременен Робин Худ, и пред приемната ѝ се виеха дълги опашки от хора, дошли да я помолят за услуга. Тя приемаше като лична мисия да облекчи живота на бедните, който познаваше от първа ръка, и с удоволствие вземаше от богатите, за да раздава на безпаричните.
— Нека си я обича — заядливо промърмори Валерия. — Но Анна наистина е втората Ева Перон и вашите не бива да ѝ позволяват да си разиграва коня.
— Бъди по-благосклонна, постави се на нейното място, дай ѝ възможност да те опровергае.
Валерия само прехапа устни, питайки се защо мъжете виждат само красивото лице, а не характера на жената.
Най-неочаквано една абсурдна ситуация помогна за приобщаването на Анна към новото ѝ семейство. Беше горещ следобед, всички седяха около басейна и пиеха плодови сокове, поднасяни от камериерки със сини униформи. Диего Браун, приятел на Мигел, беше дотолкова зашеметен от красотата на годеницата на Пако, че най-безсрамно започна да флиртува с нея.
— Anna, por qù no te bañás? — подвикна ѝ от басейна.
Тя разбра какво ѝ казва: „Ана, защо не дойдеш да поплуваме?“
— Porque estoy caliente — отговори, искайки да каже, че не ѝ се влиза в студената вода, защото ѝ е приятно под слънцето, обаче всички се разсмяха. Тя безпомощно погледна Чикита, която обясни:
— Знаеш ли какво каза току-що? „Аз съм похотлива“ — май това е точният превод.