В първия момент Анна не реагира, после смехът на Чикита ѝ подейства заразно и самата тя се запревива от смях. И за първи път почувства, че принадлежи към многобройния клан. Стана и заяви — без да я е грижа дали изреченията ѝ са граматично правилни — че в такъв случай май е по-добре да поплува, за да си освежи ума.
Този момент беше преломен в живота ѝ, защото осъзна, че единственият начин да им стане симпатична, е да проявява чувството си за хумор. Мъжете престанаха да ѝ се възхищават от разстояние и все я поднасяха заради лошия ѝ испански, а жените се нагърбиха не само да ѝ помогнат да се справи с езика, а и с нежеланото внимание от страна на силния пол. Научиха я, че трябва да внимава със самоуверените и безсрамни господа от латинската раса, защото дори омъжена няма да е в безопасност от тях. Анна обаче открай време не се затрудняваше да отблъсква нежеланите ухажори и след като възвърна самоувереността си, отново започна да проявява твърдия си характер.
Чак тогава Валерия осъзна, че Анна не е безпомощна и глуповата провинциалистка и че може да хапе като усойница. Не се стесняваше да изказва мнението си, дори веднъж по време на обяда дръзна да противоречи на Ектор пред цялото семейство и за радост на Пако го обори. Равносметката малко преди сватбата беше, че макар да не е спечелила обичта на цялото ѝ ново семейство, поне всички са започнали да я уважават.
Сватбената церемония се състоя в приказните градини на „Санта Каталина“, поканени бяха триста души. Заобиколена от непознати хора, Анна Мелъди ОʼДуайър беше като приказно видение с воал, украсен с цветчета и пайети. Докато вървеше под ръка с изискания Ектор Соланас, тя си мислеше, че сякаш като по магия се е пренесла в книга с приказки, каквито обичаше в детството си. Всички я гледаха и изразяваха възхищението си от красотата ѝ. Тя беше излязла от пашкула и вече не беше изплашеното момиче, пристигнало в Аржентина преди три месеца, а прелестна пеперуда. А когато си размени брачните обети със своя принц, повярва, че приказки като тази наистина завършват щастливо.
На сутринта преди церемонията получи телеграма от семейството си — родителите ѝ и леля Дороти ѝ пожелаваха щастлив семеен живот и добавяха, че им липсва. Анна я прочете, докато Енкарнасион вплиташе в косата ѝ жасминови цветя, после я сгъна и я пъхна в едно чекмедже, сякаш така слагаше точка на предишния си живот.
Първата им брачна нощ беше нежна и вълнуваща — тъкмо както си я беше представяла. Когато най-сетне останаха сами сред тайнството на мрака, тя дари на съпруга си онова, което толкова дълго му беше отказвала. Тръпнейки, му позволи да я съблече, а той целуваше всеки сантиметър от голата ѝ плът, разкрила се пред очите му. Под бледите лъчи на луната, проникващи през пролуките в завесите, тялото ѝ блестеше като перла.
Пако бе възхитен от начина, по който тя му позволи да изследва доскоро забранените места, и му се отдаде всецяло. С всяка милувка, с всяко докосване ѝ се струваше, че душите им се сливат и че чувствата ѝ към Пако са много по-възвишени от обикновената плътска наслада.
Отначало не изпитваше носталгия по родината, не скърбеше за раздялата със семейството си, защото беше въвлечена във вихъра на безкрайно вълнуващ живот. Като съпруга на Пако Соланас можеше да притежава каквото си пожелае, освен това всички я уважаваха и скромният ѝ произход отдавна беше забравен. Харесваше ѝ да приема гости в разкошния апартамент в Буенос Айрес, защото винаги беше център на вниманието. Хората от висшето общество в града я бяха приели, сякаш принадлежността ѝ към фамилията Соланас я беше издигнала на пиедестал. Беше чужденка и ѝ прощаваха почти всички гафове. Пако много се гордееше с нея, защото тя се отличаваше от всички в този град, подчиняващ се на строги обществени норми. Дори отначало ѝ прости надменното отношение към прислугата — Анна явно си представяше, че всички от висшата класа се държат така с камериерките и с готвачките. Надяваше се, че тя ще се поправи, след като наблюдава поведението на съпругите на братята му. Накрая обаче беше принуден да я посъветва — насаме, разбира се — да се отнася с повече уважение към хората от персонала. Анна се нацупи и не му продума три дни. За първи път той почувства раздразнение — тези настроения не бяха типични за „Анна Мелодия“, в която се беше влюбил в Лондон.
Анна откри, че разполага с повече пари дори от граф Монте Кристо. За да докаже, че не е загубенячка от Ирландия и за да се разсее, обиколи скъпите магазини по Авенида Флорида, за да си купи подходяща дреха за тържеството по случай рождения ден на свекъра си. В малък бутик намери много ефектна рокля и след като я купи, за първи път от пристигането си в Аржентина си възвърна жизнерадостта.