След него и другите младежи се престрашиха да се приближат — вървяха бавно, дори лениво, като хищници, които дебнат плячката си. Устните на Ева потрепериха, ала страхът се разсея, когато Санти ѝ се усмихна окуражаващо.
След малко заприиждаха и другите хора от ранчото, изгарящи от нетърпение да се запознаят с гостенката от Чили. Младежите мечтаеха да спят с нея, девойките — да приличат на нея; обсипаха я с въпроси и се опитаха да я накарат да им обърне внимание. София прикри с длан прозявката си и се накани незабелязано да се измъкне, но в този момент дядо ѝ, който леко се олюляваше, излезе от дневната, втренчи се в Ева и попита:
— Какво виждат очите ми? Кое е това прелестно създание?
— Госпожицата се казва Ева Аларкон, татко. От Чили е и ще ни гостува една седмица — отговори Анна на английски и го изгледа изпод око, за да разбере дали пак е пил.
— Драга Ева, говориш ли английски? — попита той, приближавайки се към нея като голяма нощна пеперуда, привлечена от пламъка на красотата ѝ.
— Малко — отговори тя със силен акцент.
— А пък той не знае ни дума на испански, макар да живее тук от тринайсет години — подхвърли Аугустин, за да привлече вниманието на Ева. — Не му обръщай внимание, ние не го забелязваме.
— Ти може да не го забелязваш, но не и аз — кисело отбеляза София.
Санти я погледна и повдигна вежди, сякаш я питаше защо е в лошо настроение, обаче тя извърна очи и се усмихна на дядо си.
— От Чили, викаш, а? — Дърмот взе стола, подаден му от Соледад, накара всички да се преместят и се настани до гостенката. Анна отчаяно поклати глава, София развеселено си помисли: „Да я видя сега как ще се справи с дядо!“. — И с какво се занимавате вие, чилийците?
— Яздим коне.
— Коне, а? — Дърмот одобрително кимна. — А сега ми кажи какво правите, дето ние, ирландците, не можехме в нашата си страна.
— Стреляне по зайци? — предположи Ева и любезно се усмихна.
— Не думай. Я кажи, някой досега успял ли е? И ако е успял, онова чудо не го ли е халосало, като е паднало?
— Моля?
София не можа да се сдържи и се разсмя толкова силно, че ѝ потекоха сълзи.
— Дядо, тя говори за зайци, а не за пътни знаци! — възкликна и всички, разбрали шегата, също се засмяха. Ева се изкиска и се изчерви. Погледна изпод око Санти и видя, че той я наблюдава.
След обяда Анна предложи Мария и София да заведат гостенката да се попече на слънце край басейна. Двете я придружиха до стаята ѝ и я изчакаха да си разопакова багажа. Ева беше очарована от стаята си, която гледаше към овощната градина. През прозореца нахлуваше ухание на жасмин и гардения.
— Колко е красиво тук! — възкликна тя. — Много пъти съм била в Буенос Айрес, но не съм стъпвала в ранчо. Много ми харесва.
— А братовчедите ни харесваш ли? — попита София и най-безцеремонно се просна на леглото.
— Всички са много симпатични — наивно отговори Ева.
— О, не се прави, че не разбираш. Всички са очаровани от теб, можеш да избираш.
— София, много си мила. Не, не са очаровани — интересна съм им, защото съм чужденка. А колкото до това кого харесвам най-много, досега не съм имала време да ги огледам.
— Е, те пък те разгледаха!
— Остави гостенката ни на мира! — обади се Мария. — Горкото момиче току-що пристигна. Хайде, слагайте банските, че умирам от жега.
Младежите вече лежаха край басейна и с нетърпение чакаха момичетата да се появят. Щом ги зърнаха, размениха помежду си няколко нецензурни реплики, после извърнаха погледи и поведоха разговор за любимия си спорт, полото. Ева срамежливо събу шортите си и си свали тениската; тялото ѝ беше като на зряла жена — големи твърди гърди, плосък корем, широки бедра. Тя почувства, че младежите я събличат с погледите си и прокара ръка по банския си, сякаш да се увери, че не е изчезнал като по чудо. София си хвърли дрехите на тревата и тръгна към шезлонгите, като нарочно се движеше с комичната си патешка походка. Легна на шезлонга до Санти, който наблюдаваше Ева със самоувереността на мъж, който е сигурен, че рано или късно ще притежава желаната жена. София забеляза изражението му и се навъси. Още повече ѝ докривя, когато той стана и подхвърли на Ева:
— Ела, отстъпвам ти мястото си.
— Не, недей…
— И без това ми е много горещо — настоя той. — Само три шезлонга са. После ще донеса още.