Все едно я удари гръм. Кръвта нахлу в лицето ѝ. Още няколко пъти прочете писмото, сякаш не вярваше на очите си, после го разкъса на малки парченца и ги хвърли в кошчето за смет. Закрачи напред-назад, питаше се какво да прави. Не искаше да се изправи лице в лице нито със Санти, нито с Ева.
Накрая осъзна, че няма избор: трябваше да се държи така, сякаш нищо не се е случило и да изпрати гостенката. Когато излезе, Мария тъкмо се сбогуваше с новата си приятелка; изглеждаше съкрушена, лицето ѝ беше облято в сълзи. София се огледа и като не видя Санти, изпита облекчение. Усмихна се престорено, прегърна Ева и обеща през другото лято да ѝ гостува в Чили, а междувременно често да ѝ пише.
Внезапно Санти излезе измежду дърветата и тръгна към тях. Отмина София, прегърна Ева и я целуна толкова страстно, че момичетата смутено извърнаха очи. Двамата се бяха вкопчили един в друг като любовници, които не искат да се разделят. Целуваха се като мъж и жена, станали интимни, взаимно опознали телата си. София почувства, че земята се изплъзва изпод краката ѝ, зави ѝ се свят. Най-сетне двамата се откъснаха един от друг, Ева се качи в колата и шофьорът потегли. Санти маха за сбогом, докато автомобилът изчезна от погледа му, после се обърна към София:
— Да не си посмяла пак да ме излъжеш! Разбра ли?
Тя понечи да отговори, обаче гърлото ѝ беше пресъхнало. Не смееше да мигне да не би сълзите ѝ да бликнат и да издадат колко се срамува. Санти внезапно се усмихна и поклати глава:
— Лошо момиче си ти, Чофи. — Въздъхна, прегърна я през раменете и добави: — Какво да те правя, а?
Десета глава
В края на лятната ваканция Санти обяви, че заминава за Америка. Щом чу новината, София се разрида и се заключи в стаята си, а когато той я помоли да отвори, му извика да я остави на мира. По-късно обаче се засякоха на терасата и тя гневно възкликна:
— Заминаваш само след месец, а си го пазил в тайна от мен. Защо?
— Защото отначало смятах да пристигна там през септември, когато започват учебните занятия, после обаче реших да попътувам преди това. Пък и предчувствах, че ще се разстроиш. — Той сви рамене.
— Две години! — София избърса сълзите си с опакото на дланта си.
— Почти две години.
— Кога ще се върнеш?
— По-другото лято. През октомври или ноември — още не знам с точност.
— Защо не останеш да учиш тук като другите?
— Татко смята, че е важно да поживея в чужбина. Ще усъвършенствам английския си и ще получа добра квалификация.
— Ще си идваш ли за празниците?
— Не знам. — Той отново вдигна рамене. — Искам да попътувам, да опозная други държави. Предполагам, че ще използвам ваканциите, за да пътешествам. Мама и татко ще ми идват на гости, разбира се. — Видя отчаяното изражение на братовчедка си, изуми се от реакцията ѝ и побърза да добави: — Чофи, недей така. Две години ще минат много бързо.
— Не! Две години са цяла вечност! — изплака тя. — Ами ако се влюбиш в американка и се ожениш за нея? Може би никога повече няма да те видя…
Санти се засмя и я прегърна през раменете. София затвори очи. Ах, как ѝ се искаше той да я обича толкова силно, че да не замине и да не я изостави!
— Надали ще се оженя на осемнайсет — тъпо е, нали, мила братовчедке? Така или иначе съпругата ми ще е от Аржентина. Нали не вярваш, че завинаги ще напусна родината си?
София въздъхна:
— Не знам… Страхувам се да не те загубя. Тогава няма кой да ме защитава от Ферхо и Аугустин. Нищо чудно да ми забранят да играя поло… — Тя подсмръкна и допря чело до шията му. Усети типично мъжката му миризма и за миг ѝ се прииска да го целуне.
— Ще ти пиша, обещавам. Дълги писма, в които ще ти разказвам какво се случва с мен. Обаче обещай и ти да правиш същото.
— Ще ти пиша всяка седмица — прошепна тя. Изведнъж осъзна, че изпитва към него нещо много повече, отколкото към брат или братовчед, че е прекрачила границата и се е озовала на опасна и забранена територия. Беше влюбена в него. Досега не се беше замисляла, но докато се притискаше до него и усещаше дъха му върху челото си, разбра, че се е държала собственически с него, защото… защото го обичаше. Точно така. Не беше привлечена от него, а го обичаше с цялото си сърце и с цялата си душа.