За миг се изплаши, че няма да издържи, че ще му признае любовта си. После се сепна — не, не биваше, беше нередно. Освен това той я обичаше като сестра; ако му разкриеше чувствата си, щеше да го изплаши и да го принуди да избяга от нея. Затова продължи безмълвно да се притиска до него и Санти така и не узна защо сърцето ѝ тупти като обезумяла птица, опитваща се да избяга от клетката.
Щом Санти се прибра у дома, сестра му веднага забеляза колко е пребледнял. Разпита го и той ѝ разказа как София се е разридала, когато е разбрала за заминаването му.
— Знаех, че ще се разстрои — добави — обаче не подозирах колко силно ще я разтърси новината. Когато се разделихме, тя побягна нанякъде.
Мария веднага изтича да търси братовчедка си и едва не се блъсна в Дърмот, който играеше крокет с Антонио, съпруга на Соледад, отговарящ за поддържането на имота. Щом му обясни защо внучка му е побягнала, той остави дървеното чукче и си запали лулата. Обичаше София пламенно, както навремето беше обичал собствената си дъщеря. За него тя беше по-бляскава от слънцето. Когато пристигна в Аржентина след смъртта на съпругата си, тъкмо София го изтръгна от скръбта. Често казваше за нея, че е истински ангел — от онези, които Бог праща на земята да помагат на хората.
Той помоли Антонио да го закара с каруцата до дървото омбу. Странно, въпреки че си „говореше“ с Антонио и с Хосе само чрез жестове, той се чувстваше по-спокоен с тях, отколкото с хората от фамилията, към която сега принадлежеше и дъщеря му. София седеше на най-горния клон и беше закрила с длани лицето си. Вдигна за миг глава, но щом видя дядо си, отново зарида, и то по-силно. Дърмот застана под дървото и ѝ извика да слезе.
— Нищо не се постига с плач, София Мелъди — добави и дръпна от лулата си.
Тя се позамисли, после се подчини. Двамата седнаха на тревата под топлите лъчи на утринното слънце.
— Младият Санти заминава за Америка, тъй ли? Не се тръшкай, рано или късно ще се върне.
— Ама няма да го има цели две години! Не искам да живея без него.
— Но ще ти се наложи — печално отбеляза Дърмот, спомняйки си любимата си съпруга. — Ще живееш, защото нямаш друг изход.
— О, дядо, ще умра без Санти!
Старецът отново дръпна от лулата и се загледа в дима, който се разсея във въздуха.
— Право да ти кажа, едно ме интересува сега — дали майка ти знае.
— Не, разбира се.
— Щото си мисля, че хич няма да е доволна. Ще си навлечеш много неприятности, малката, ако Анна узнае.
— Защо? Какво лошо има да обичаш някого? — предизвикателно попита тя.
— Санти не е „някого“, а ти се пада първи братовчед, София Мелъди.
— Голямо чудо.
— Голямо е, да. — Той печално поклати глава.
— О, дядо, иска ми се да умра!
— На твоята възраст се влюбих в красива девойка досущ като теб. Бях луд по нея, обаче тя взе, че замина за Лондон и я нямаше цели три години. Бях сигурен, че ако я чакам, тя ще се върне при мен. Защото всичко се връща при онези, които чакат.
— Не е вярно… — изплака София.
— А ти пробвала ли си?
— Не ми се е налагало.
— Е, аз чаках. И знаеш ли какво стана?
— Тя се върна, влюби се в теб и се оженихте. Нали?
— Нищо подобно. Да, тя се върна, но вече не я исках.
— Дядо! — София се засмя. — Тогава какво се връща при онези, които търпеливо чакат?
— Идва им умът в главата. С течение на времето човек се осъзнава и започва да гледа на нещата трезво. През годините, докато чаках, помъдрях и си дадох сметка, че тази девойка не е за мен. Имаш късмет, че не се ожених за нея, иначе Имър Мелъди нямаше да ти е баба.
— Иска ми се да я познавах… — промърмори София.
Дядо ѝ печално въздъхна. Не минаваше ден, през който да не мисли за съпругата си. Накъдето и да погледнеше, виждаше нея, и споменът за благото ѝ, красиво лице му помагаше да продължи да живее без нея.
— И на мен ми се иска. — Той преглътна и се просълзи. — Щеше много да те обича, София Мелъди.
— Като нея ли съм?
— Повече приличаш на майка си, но си чаровна като моята Имър. Много ми липсва. Беше всичко за мен.
— И Санти е всичко за мен. — Тя се върна към болната за нея тема. — А наскоро разбрах, че съм лудо влюбена в него.
— Сега е всичко за теб, обаче след няколко години дали ще е същото? Още си много млада.
— Дядо, разбери! Искам само него и никой друг!
— Ще мине време и ще го забравиш. Ще се появи някой красив аржентинец и ще те омагьоса, както преди години баща ти омагьоса младата Анна Мелъди.
— Не, няма! Вечно ще съм влюбена в Санти.
Дърмот се поусмихна, същевременно отново дръпна от лулата си.