— Имам само една, обаче тя няма да му допадне. Обаче братовчедката ми София е тъкмо за него.
— Защо мислиш така?
— Тя е буйна, с труден характер, разглезена, но много красива и играе поло по-добре от него.
— О, запалих се! — намеси се Франк. — Кога ще ме запознаеш с нея?
— Като дойдеш в Аржентина. Тя още ходи на училище.
— Имаш ли нейна снимка?
— Да. Името ѝ е София.
— Ммм, харесва ми. Лесна ли е?
— В смисъл?
— Ще спи ли с мен?
— Скъпи, не говори така пред майка си! — Джозефайн се престори на възмутена.
— Е, ще си легне ли с мен? — настоя Франк, без да се трогне от упрека на майка си — знаеше, че тя се прави на интересна пред новия му приятел.
— Няма! — тросна се Санти; изведнъж му стана неприятно, че разговарят за София по този начин, и съжали, че я е споменал. — Всъщност познавам момиче, което е тъкмо за теб — побърза да добави.
— Не, не, само София ме интересува.
Санти отново се упрекна, задето е заговорил за нея. Франк беше въшлив с пари, като нищо можеше да вземе самолета за Аржентина…
По-късно в пощенската си кутия намери поредното писмо от София. Пишеше му всяка седмица, както беше обещала.
— От кого е? — любопитно попита Стенли. — Получаваш повече писма от пощенската станция.
— От една братовчедка.
— Нима е от моята София? — Франк дойде от кухнята, носеше гевречета и плато с пушена сьомга. — Хапни си, вкусно е.
— Не, благодаря. Ще прочета писмото в стаята си. Обикновено мама е многословна.
— Нали каза, че е от братовчедка ти? — усмихна се Франк. — Няма значение. Довечера ще има купон у Джонатан Саквил. Ще дойдете ли, момчета?
— Разбира се — отвърна Стенли.
— Разбира се — повтори като ехо Санти, побърза да отиде в стаята си и зачете писмото.
Скъпи мой братовчеде Санти,
Благодаря за последното ти писмо, макар да ми прави впечатление, че всяко следващо е по-кратко от предишното. Заслужавам повече, защото ти пиша редовно, и то дълги писма, макар мама да ми виси на главата и ме кара да си уча уроците. Аз съм добре… сравнително. Жегата е невъобразима. Миналата седмица Аугустин ме удари, защото се скарахме. Върнах му го, като хвърлих в басейна дрехите му, плюс любимите му кожени ботуши. Да му беше видял физиономията! Липсвам ли ти, Санти? Олеле, приключвам. Мама идва и изглежда бясна. Какво ли пак съм направила? Ако не ми пишеш скоро, няма да ти кажа.
Целувки от мен!
Санти се позасмя, пъхна писмото в чекмеджето при предишните и за миг изпита носталгия, после обаче мъката по дома беше изместена от мисълта за купона на Джонатан Саквил.
Джонатан живееше на няколко преки от Боуън стрийт и беше прочут със страхотните си купони, на които канеше най-красивите момичета. Санти беше в необичайно лошо настроение — носталгията по Аржентина го измъчваше, може би подсилена от поредното писмо на София — но все пак реши да отиде на партито заедно с Франк и със Стенли.
Джонатан ги посрещна на вратата — с едната си ръка прегръщаше през раменете две червенокоси красавици, с другата надигаше бутилката с водка.
— Заповядайте, приятели! Веселбата тепърва започва! — изрече завалено.
Голямата къща беше претъпкана с гости, музиката гърмеше, хората се надвикваха, за да разговарят.
Франк се гмурна в тълпата, за да потърси красивата Карълайн, сестрата на Джо.
— Заболя ме главата — измънка Стенли. — Връщам се у дома при Боб Дилън и Дейвид Бауи. Тук е прекалено шумно. Идваш ли с мен?
— Да — кимна Санти; вече съжаляваше, че се е съгласил да дойде тук.
— И вие ли си тръгвате? — попита някой зад тях.
Двамата се обърнаха, Стенли изгледа момичето с дрезгавия глас, което ги беше заговорило, и отговори:
— Да. Ще дойдеш ли с нас?
— Не. — Тя се усмихна на Санти. — Познавам те. Май си тук отскоро. — Потрепери и загърна по-плътно червеното си палто. — Отивам си у дома, но не искам да съм сама. Ще ми правиш ли компания? — добави и пленително се усмихна.
— Явно съм излишен — промърмори Стенли и бавно се отдалечи.
— Как се казваш? — попита Санти.
— Джорджия Милър. Виждала съм те в кампуса. От Аржентина си, нали? Май те мъчи носталгията. Ела, ще ти помогна да забравиш поне за малко колко ти липсва дома.
— Ще е чудесно, благодаря.
— Не ми благодари. И ти ми правиш услуга. Още като те видях за първи път, ми се прииска да си легна с теб.
Свали си палтото и чак сега той успя внимателно да я огледа; не беше красива, но много секси, с едри гърди, тънка талия и дълги бедра: тяло на порнозвезда.