Най-сетне дойде 12 декември — денят, в който синът ѝ щеше да се върне у дома. Тя стана рано — беше толкова щастлива и макар да не беше мигнала през нощта, не чувстваше умора. Отиде в стаята на Санти, остави ваза с рози на нощното шкафче, дръпна завесите и си каза, че утринното слънце сякаш сияе по-ярко. Всички в къщата също бяха на крак, цареше радостно оживление. Само Фернандо приемаше със смесени чувства завръщането на брат си. Мигел седна зад волана на джипа и потегли към летището, а Чикита продължи да се суети с подреждането на къщата и с тържествения обяд. Мария не искаше да ѝ се пречка, затова след закуската изтича при София, която закусваше на терасата със семейството си. Соледад побърза да ѝ донесе чаша и прибори за хранене. Тя седна на масата и Анна я заразпитва как се чувства майка ѝ.
— Не е мигнала през нощта, а от сутринта сто пъти влезе в стаята на Санти, за да се увери, че всичко е идеално.
— Ами Мигел? — попита Пако, без да отмести поглед от вестника.
— Взе джипа и потегли към летището да посрещне брат ми. — Мария си наля чай и се обърна към братовчедка си: — А ти, София, сигурно също нямаш търпение да видиш Санти.
— Ще го убия, ако си е пуснал брада. — Очите на София дяволито проблеснаха. — Бас държа, че първото, което ще поиска, е да играе поло. Рафа, нали ще организираме набързо един мач?
— Престани, дразниш мама — разсеяно промърмори Рафаел.
Анна въздъхна, спомни си съвета на Чикита и изненадващо дори за себе си каза на дъщеря си:
— Вероятно Санти наистина ще предпочете да играе поло, вместо да разговаря целия следобед с нас, възрастните.
— Моля? — София я изгледа изпитателно, но Анна само се усмихна и продължи да закусва. След малко двете момичета станаха от масата и изтичаха в стаята на София. Проснаха се на леглото и се закискаха.
— Мама няма нищо против да играя поло! — възкликна София.
— Не може да бъде!
— Нещо я е прихванало, обаче няма да е задълго… Колко време имаме до пристигането на Санти?
— Много… — въздъхна Мария.
— Ох, едва издържам. Какво да облека? Хубавите ми дрехи са в Буенос Айрес… — Отвори гардероба и добави: — Тук държа само тениски и джинси.
— Дай да се поразровим. Какво търсим?
— Нещо като твоята красива рокля.
— Като моята рокля ли? — изуми се братовчедката ѝ. — Ама ти никога не носиш рокли, камо ли с дантели.
— Санти не ме е виждал две години Искам да го поразя.
— Гледай да поразиш Роберто — усмихна се Мария.
Роберто Лобито, приятел на Фернандо, беше русокос, чаровен красавец и отличен играч на поло. Всички момичета въздишаха по него, изчервяваха се и заекваха, когато ги заговореше. Всички, с изключение на София. Тъкмо затова тя му беше много по-интересна от другите, истинско предизвикателство.
След свадата с братовчедка си София реши: ако излиза с някой младеж, ще убеди Мария, че е забравила детинското влюбване в Санти и е лудо влюбена в друг. Не харесваше никого, обаче беше въпрос на престиж гаджето ѝ да е най-красивия младеж в околността, затова избра Роберто Лобито.
Не беше трудно. Вместо да се присмее на опитите му да я сваля, тя му позволи да я целуне. Беше противно. Нямаше да го издържи дълго. После ѝ хрумна нещо. Затвори очи и при втората целувка си представи, че Санти я прегръща през кръста и впива устни в нейните. Тактиката се оказа успешна.
След заминаването на Санти целият ѝ свят рухна, не минаваше ден да не мисли за него. Всички я мислеха за приятелка на Роберто, но във въображението си тя бе тайната любовница на Санти… макар да имаше голяма разлика — не правеше секс с младия господин Лобито. Превръщайки се от дете в жена, тя осъзна, че и чувствата са се променили, превърнали са се в нещо много по-опасно. Нощем се мяташе в леглото, обсебена и същевременно засрамена от чувствените си мисли. Даваше си сметка, че са греховни, ала след известно време така свикна с тях, че престанаха да я плашат и дори я успокояваха, чувството за вина изчезна.
Никой не подозираше какво желае с цялото си сърце и усилието да съхрани тайната си някак си ѝ помагаше през дългите дни и месеци, последвали раздялата ѝ със Санти.
Извади от гардероба бяла лятна рокля и я показа на Мария:
— Тази харесва ли ти? Мама ми я купи, за да ме откаже от джинсите, но дори не съм я носила.
— Сложи я и ще преценим.
София облече дългата рокля с тънки презрамки, която подчертаваше тънката ѝ талия и едрите ѝ гърди. Преметна през рамо дълга си плитка и застана пред огледалото.
— Много си красива! — възкликна Мария.