Дядо му си отишъл от този свят и с него си отишла тайната на безценния дар — така си помислил младият човек. Припомнил си щастливите мигове с него и се запитал защо дядо му неизменно бил доволен от живота. Изведнъж осъзнал, че безценният дар не е материален, а е изкуството да живееш за мига и да му се наслаждаваш. Защо да си хабиш силите за нещо, което може би няма да се случи? Защо да мислиш за вчерашния ден, който вече не съществува? Тази мъдрост научих, докато ме нямаше, и…
— Да започваме! — извика Аугустин и прекъсна разказа на Санти.
София беше запленена, историята ѝ беше направила много силно впечатление. Искаше ѝ се да научи още подробности за живота на Санти в чужбина, само че той ѝ подвикна:
— Побързай, Чофи, пак ще сме в един отбор като преди!
София, Санти, Аугустин и Себастиан играеха срещу Фернандо, Рафаел, Никито и Анхел и макар мачът да беше приятелски, и двата отбора се стремяха към победата.
Пако с удоволствие наблюдаваше дъщеря си и се гордееше с уменията ѝ, ала ѝ разрешаваше да играе само с братовчедите ѝ, които бяха свикнали с факта, че една жена се състезава не по-зле от тях. А София искаше само да играе, за нея полото означаваше отхвърляне на ограниченията, наложени ѝ от майка ѝ. На игрището можеше да крещи, да си излива гнева, при това баща ѝ я аплодираше.
Мачът продължи почти до смрачаване. Веднъж — два пъти Фернандо едва не свали от коня брат си, но Санти само му се усмихна и още повече го вбеси. Зарече се, че следващия път ще го блъсне по-силно…
Най-после играта свърши; София избърса потното си чело и обяви, че ще поплува в басейна, Санти кимна:
— Чудесна идея. Идвам и аз.
Рафаел и Аугустин ги последваха, но не и Фернандо. Каза им, че ще се срещнат при басейна, и ги проследи с поглед. Ах, как му се искаше Санти да се върне в Америка! Толкова спокойно си живееха без него, а сега всички отново го боготворяха и пак го издигнаха на проклетия му пиедестал…
София се съблече в стаята си, загърна се с голяма хавлиена кърпа и тръгна към басейна, заобиколен от високи чинари и тополи. Въздухът беше наситен с аромата на евкалипти и окосена трева, водата примамливо проблясваше под лъчите на залязващото слънце. Тя захвърли кърпата и се гмурна в басейна. След малко чу гласовете на братовчедите и братята си и бръмченето на мотопеда на Себастиан, които нарушиха блажената тишина.
— Вижте, София е гола! — извика Фернандо.
— Вече не си дете, не бива да се къпеш гола — скастри я Рафаел.
— Голямо чудо, нали сме братовчеди? — извика Аугустин, смъкна шортите си и също се гмурна във водата.
— Държа на честта на сестра си — настоя Рафаел.
— Честта ли? Тя отдавна я е загубила. С Роберто Лобито! — изсмя се Фернандо, съблече се и също скочи в басейна.
— Както искаш, София, но да знаеш, че мама ще те убие, ако разбере — промърмори Рафаел.
— Че кой ще ѝ каже? — засмя се София.
Санти също си събу шортите, сложи ръце на кръста си и застана до басейна. София не можеше да откъсне поглед от него. Беше виждала без дрехи баща си, братовчедите и братята си, обаче в голотата на Санти имаше нещо безкрайно привлекателно… Внезапно нещо я накара да отмести очи към лицето му и видя, че той я наблюдава. Изглеждаше вбесен. София напразно се опитваше да прочете мислите му. Защо ѝ беше сърдит? Какво беше направила? След секунда Санти скочи в басейна, опитвайки се да прогони от въображението си представата за София, гола в прегръдките на Роберто Лобито.
— Мама идва! — изсъска Рафаел. — Потопи се под водата, София. Ще се постарая да я разкарам възможно най-бързо.
— Ама че напаст е тази жена! — изпъшка тя, обаче го послуша.
— Здравейте, момчета. Знаете ли къде е София? — попита Анна.
Аугустин каза, че след мача не са я виждали.
— Няма я тук — добави Себастиан.
— Надявам се — кисело промърмори Анна, защото вече беше забелязала, че са голи. — Ако я видите, кажете ѝ да се прибере вкъщи.
София едва я изчака да се отдалечи, подаде глава над водата и се закиска.
Санти, който я наблюдаваше от другия край на басейна, изпита необяснима ревност. Внезапно му се прииска тя да не плува гола с момчетата. Идваше му да я зашлеви, задето излиза с Роберто Лобито. Как е възможно да избере тъкмо него?
Шестнайсета глава
На другата сутрин Санти се събуди с мисълта, че е реагирал като кръгъл глупак. Защо си беше изпуснал нервите? Какво го засягаше с кого излиза тя? Дали пък не е искал да я предпази, както биха сторили братята ѝ… После си я представи гола в леглото с Роберто Лобито и му се повдигна. Да му се не види! Можеше да излиза с когото си пожелае, само не и с Роберто!