Той беше с няколко години по-голям от Санти и се мислеше за най-желания мъж на света след Рет Бътлър. Перчеше се из „Санта Каталина“, сякаш ранчото беше негово, и караше страхотна германска кола. Митото за вносните автомобили беше убийствено, но бащата на Роберто го беше платил, без да гъкне. „Мразя го! — помисли си Санти. — Защо се е лепнал за моята София?“
Стана от леглото и откри, че радостта от завръщането в „Санта Каталина“ го е напуснала, помрачена от снощното му откритие. Влачейки крака, излезе на терасата; Мария седеше на масата под чадъра и закусваше. Той размени няколко думи с нея, после престорено небрежно я попита откога София излиза с Роберто. Без да подозира истинските му чувства, сестра му наля масло в огъня, като обясни, че през последните осем месеца младият Лобито прекарвал повечето уикенди в „Санта Каталина“. Санти отново почувства, че му призлява.
Реши да поязди, за да се разсее. Разговорът с Хосе му помогна за малко да забрави тревогите си, но щом яхна коня и препусна по игрището, мислите за София отново го връхлетяха и всеки път, когато удряше топката, си въобразяваше, че е главата на Роберто Лобито.
По едно време усети, че го наблюдават. София седеше на оградата и се взираше в него. Престори се, че не я забелязва, обаче не след дълго обърна коня и запрепуска към нея. Тъкмо сега беше моментът да ѝ каже мнението си за нейния Роберто Лобито.
Тя плахо му се усмихна, опитвайки се да потисне усещането, че всичко в нея се разтапя.
— Какво търсиш тук? — попита я той с леден тон, без да слезе от коня.
— Гледам те.
— Защо?
Тя въздъхна и едва чуто попита:
— Защо ми говориш така? Какво съм направила?
— Нищо.
— Не играй игрички с мен, Санти. Познаваме се прекалено добре.
— Какви игрички? Ядосан съм, точка по въпроса!
— На мен ли? Задето излизам с Роберто Лобито ли?
— Какво ме засяга с кого ходиш? — избухна той, вбесен от споменаването на омразното име.
— Мисля, че те засяга. — Нервите ѝ не издържаха и тя скочи от оградата. — Имаш право, това няма нищо общо с теб — добави, сви рамене, сякаш вече не я беше грижа, и понечи да се отдалечи.
Санти скочи на земята и я хвана за рамото. Пусна юздите на коня, притисна я до дървото, сложи длан на тила ѝ и впи горещите си устни в нейните. Стана толкова бързо, че когато той се отдръпна и промърмори някакво извинение, София се запита дали наистина се е случило. Искаше да му каже, че повече от всичко на света иска отново да я целуне.
Санти яхна коня, тя задържа за миг юздите и промълви с треперещ глас:
— Когато Роберто ме целува, си представям, че си ти.
Санти я изгледа — вече не изглеждаше ядосан, а обезпокоен. Искаше му се да не е чувал думите ѝ.
— Господи, не знам защо го направих! — възкликна и пришпори коня.
София го проследи с поглед и прокара пръст по устните си, които още потрепваха от страстната му целувка. Искаше ѝ се да изтича след него, но краката не я държаха, пък и не смееше. Беше мечтала за тази целувка, само че в мечтите ѝ Санти я беше целувал по-дълго. Ала и това ѝ беше достатъчно… Той я ревнуваше! Възможно ли беше да е влюбен в нея? Не беше сигурна, но знаеше, че незабавно трябва да скъса с Роберто.
Обади му се по телефона и му каза, че повече не иска да излиза с него. Отначало той не реагира. За първи път му се случваше момиче да го отблъсне.
— Помни ми думата, правиш голяма грешка — процеди след малко. — Като се осъзнаеш, ще ме молиш да те приема обратно, обаче това няма да се случи. Разбра ли?
— Ами, добре. — Тя затвори телефона.
Мислеше, че Санти ще е щастлив, задето е скъсала с Роберто, само че той продължаваше да страни от нея и с приятелството им сякаш беше свършено. Нима беше забравил целувката? Тя не я беше забравила — щом затвореше очи, усещаше устните му върху своите. Не можеше да сподели с Мария, затова се оплака на Соледад, която я обожаваше и винаги я изслушваше и утешаваше. И този път се опита да я успокои:
— Не се тревожи, мила, той е още млад и зелен. Ще се върне при теб, когато му дойде умът в главата. А ти ще си намериш друг приятел и пет пари няма да даваш за сеньор Сантяго.
Брат ѝ побесня, като научи какво е направила. Страхуваше се, че това ще развали приятелството му с младия Лобито. Проклетата егоистка мислеше само за себе си!
Започна да го кани на гости още по-често, защото му доставяше удоволствие да гледа колко неловко се чувства София и за да ѝ покаже какво е изпуснала. Роберто пък с радост се възползва и флиртуваше с всички момичета пред нея.