— Искам да те любя, Чофи — прошепна той, без да откъсва поглед от лицето ѝ.
— Не бива — отвърна тя, засмя се гърлено и добави: — Не и тук. Не и сега. — Засмя се, за да прикрие боязънта си. От две години копнееше да се люби с него — от момента, в който осъзна, че го обича. Сега обаче се страхуваше.
— Ела. — Той хвана ръката ѝ, целуна опакото на дланта ѝ, без да престава да я гледа в очите. — Не се бой, ще бъда нежен с теб. Обичам те.
Отведе я в стар хангар за лодки на брега на езерото, почти скрит сред високите треви и тръстики. На бледата светлина, проникваща през пролуките в дървените стени, видяха прашна преобърната лодка, напомняща кит, изхвърлен на брега. Проснаха се на купчина празни чували от зебло и се заслушаха в трополенето на дъжда по ламаринения покрив. София се сгуши в Санти не защото ѝ беше студено, а понеже трепереше от страх.
— Не бой се, ще бъда много нежен — повтори той и я целуна по слепоочието, затрогнат от страха ѝ. Нямаше го надменното и капризно момиче, това бе София, която само той познаваше. Усмихна ѝ се, за да я окуражи, подпря се на лакът и прокара пръст по устните ѝ. Очите му я изгаряха, струваше ѝ се, че проникват в душата ѝ. Тя не продума — в подобни съдбовни моменти думите бяха излишни.
Санти се наведе и я целуна — по очите, носа и най-накрая по устните. Езикът му проникна между тях и обходи зъбите и венците ѝ, ръката му се плъзна под тениската ѝ и нагоре към гърдите ѝ. Накара я да вдигне ръце и свали мократа дреха — под оскъдната светлина тялото ѝ беше бледо като перла. Целуна шията и раменете ѝ, обходи с език зърната ѝ, докато насладата се превърна в болка на друго място, далеч от устните му, между бедрата ѝ. Ала София не искаше той да престане, защото болката беше примесена с неописуема наслада.
Санти разкопча джинсите ѝ и тя ги смъкна заедно с белите си бикини. Той започна да я милва, без да откъсва поглед от пламналото ѝ лице и притворените ѝ клепачи. Крехкото равновесие между детето и жената ѝ придаваше неземна красота, излъчваща се от нея като златистата светлина на есента. После ръката му се озова на онова тайно място, което тя бе открила през дългите, горещи нощи, когато копнежът по него я беше научил сама да задоволява страстта си. Само че допирът му не бе като докосването на собствените ѝ пръсти, а нещо съвсем различно и тя си позволи изцяло да се отдаде на удоволствието. Стисна клепачи и без да осъзнава, широко разтвори бедрата си. Санти вече не беше в състояние да сдържа желанието си; свали си ризата и джинсите и ги захвърли встрани. София се завърна от онова далечно място, на което се беше пренесла, и се ококори, като видя мъжествеността му. Той хвана ръката ѝ и я накара да го докосне. София не се възпротиви, обаче го разгледа с любопитството на човек, проучващ непознат артефакт, после го пусна. Санти се засмя, отново хвана ръката ѝ и ѝ показа как се прави, после придърпа джинсите, които беше захвърлил, и извади от джоба нещо, увито в станиол. Обясни, че е важно да вземат предпазни мерки, че не би допуснал да забременее.
Проникна в нея и тя стисна клепачи, очаквайки да я прониже силна болка, ала това не се случи. Изпълни я топлина и прогони последните остатъци от страха ѝ. Вкопчи се в Санти и се раздели с невинността си с въодушевлението на новопокръстените. В Америка той беше правил секс с много жени, но се любеше за първи път със София.
Когато излязоха от хангара, дъждът беше спрял, слънцето надничаше през разкъсващите се облаци и под лъчите му езерото блестеше като полирано сребро.
— Антонио! — възкликна София — внезапно си беше спомнила целта на пътуването. — За малко да забравим да го вземем от автогарата.
Санти си погледна часовника:
— Имаме още петнайсет минути за целувки. — И отново я взе в обятията си.
След като вкуси забранения плод, София стана ненаситна. Не беше лесно да намират уединени места в ранчото, далеч от погледите на гаучосите и приятелите, но, както казваше дядо ОʼДуайър, който търси, намира.