Тя се почувства така, сякаш я бяха ударили в слънчевия сплит и ѝ бяха изкарали въздуха.
— Бременна? Сигурен ли сте? Господи, какво ще правя? — изплака. — Какво ще правя?
Доктор Хигинс се опита да я успокои, обаче тя беше неутешима: пред очите ѝ бъдещето се беше превърнало в черна празнота и нямаше начин да го върне обратно.
— Редно е да кажеш на майка си — добави той, изчаквайки я да се поуспокои.
София пребледня:
— Сигурно се шегувате. Знаете каква е, нали? Ще ме убие! Не, не мога да кажа на нашите, защото никога няма да ми простят! — добави и отново се разплака.
Лекарят състрадателно я изгледа. Безброй пъти беше попадал в подобни ситуации: млади жени, съкрушени от новината, че са на път да дарят живот на едно същество, вместо да се радват на чудото, сътворено от природата. Така или иначе всеки път той се трогваше от искрената мъка на момичетата и съжаляваше, че не може да им помогне.
— Имаш ли избор, София? Така или иначе ще разберат. Не можеш да скриеш детето в утробата си.
Тя машинално сложи ръка на корема си и затвори очи. В нея растеше детето на Санти, частица от любимия ѝ мъж. Беше най-ужасният момент в живота ѝ, същевременно и най-щастливият. После си представи как ще реагират родителите ѝ и я побиха тръпки. Ала нямаше избор — те трябваше да научат какво е станало.
— Ще съобщите ли на мама вместо мен? — попита плахо. Лекарят кимна, нямаше да му е за първи път. Тази неблагодарна задача спадаше към професионалните му задължения. Надяваше се родителите на София да не излеят гнева си върху него, както се беше случвало неведнъж.
— Не се безпокой, миличка, всичко ще се оправи — каза ѝ, погледна я и добави: — Не можеш ли да се омъжиш за бащата? — Още щом го изрече, съжали за нетактичността си — явно бракът беше невъзможен, иначе тя нямаше да е толкова нещастна.
София поклати глава и се разрида. Страхуваше се от реакцията на майка си, но сега не ѝ оставаше друго, освен да чака разразяването на бурята. Толкова пъти беше вбесявала Анна с бягствата си от училище и с други безразсъдни постъпки, обаче този път провинението ѝ беше непростимо и гневът на майка ѝ щеше да е чутовен. А пък ако разбереше за Санти, можеше да убие и двамата…
Вратата с трясък се отвори; Анна, бледа като платно, влезе в стаята и изкрещя:
— Как можа? Така ли ни се отплащаш за всичко, което правим за теб? Да ни посрамиш пред всички! Къде ти беше умът? Защо допусна да се случи? Не стига, че си правила… без да си омъжена, ами и това! Никой не ме е разочаровал като теб, София! — Тя тежко се отпусна на стола до леглото и наведе глава.
София не продума. Анна се загледа през прозореца, като че ли виждаше Бог в небето, надвиснало над безкрайната пустош, и отчаяно възкликна:
— Отгледахме те в дом, в който се почитат Божиите закони. Къде сбъркахме? Твърде много ли те разглезихме?
София се взираше в шарките на завивката, като че ли се опитваше да разгадае някакво тайно послание. Всичко беше прекалено невероятно, за да го приеме насериозно.
— Сега си давам сметка, че съм се държала прекалено строго с теб, затова все се опитваше да нарушиш правилата. Но не исках семейството да ме обвини, че освен всичко друго съм и лоша майка…
София едва издържаше самообвиненията ѝ. Ако това се беше случило с Мария, Чикита щеше да прояви разбиране и да ѝ се притече на помощ, а не да се прави на мъченица.
— Кой е бащата? Кой е, кажи! Не си се виждала с никого, освен с момчетата от семейството… — Изведнъж изражението ѝ се промени и тя потрепери от отвращение. — Божичко, Санти е! Нали? Трябваше да се досетя и да го предотвратя! Гнусни сте, и двамата. А той… той… нали уж е възмъжал и отговорен човек… как можа да прелъсти едно седемнайсетгодишно момиче! — Анна горчиво заплака. — Трябва да кажа на баща ти. Да не си мръднала оттук, докато не се върна.
София искаше да изтича при Санти и да му разкаже всичко, обаче за първи път в живота си нямаше сили да направи напук на майка си.
Беше средата на седмицата, Пако беше в Буенос Айрес, а пък Анна отказа да му съобщи по телефона защо го моли незабавно да се прибере у дома. Докато шофираше към „Санта Каталина“, му хрумнаха какви ли не страховити сценарии. Анна го информира незабавно и двамата обсъждаха положението повече от два часа. Накрая Пако се предаде и прие предложението на жена си, която вече си беше внушила, че бебето ще е умствено увредено и че София трябва да направи аборт. Когато най-накрая той отиде при дъщеря си, тя спеше на леглото, свита на кълбо.