Едно ранно утро, малко след необяснимото заминаване на София, Пако отиде на езда с брат си Мигел и му обясни какво се е случило. С Анна бяха решили да не казват на никого за бременността на дъщеря си — не биваше да рискуват скандалът да излезе наяве. Затова каза на брат си само най-наложителното — че Санти и София се влюбили един в друг и имали сексуална връзка.
Мигел беше потресен, че синът му е паднал толкова ниско. Любовта между братовчедите не беше толкова фатална, историята познаваше подобни случаи. Ала сексуалната връзка помежду им бе непростима и доказваше колко са били лекомислени. Той хвърли цялата вина върху сина си — като по-зрял от София би трябвало да си опича ума.
Разговорът продължи повече от два часа. Мигел се върна у дома, пребледнял от гняв, незабавно намери Санти и му кресна:
— Постъпил си безотговорно! Тази история трябва да остане в тайна от всички! Ясно ли е?
Щом узна за случилото се, Чикита се разрида. Даваше си сметка как това ще съсипе отношенията между двете семейства и ще я отчужди от Анна. Чувстваше се виновна и отговорна заради простъпката на сина си, същевременно сърцето ѝ се късаше за него… макар че това тя не сподели с никого.
С Мигел знаеха, че София е при братовчеди в Женева и се съгласиха с родителите ѝ, че местонахождението ѝ трябва да остане в тайна, та двамата влюбени да преодолеят позорното си увлечение. Зарекоха се, че ще попречат на сина си да пише на София и въпреки молбите му отказаха да му кажат къде е тя.
Анна изпадна в депресия. Изпълняваше машинално задълженията си, но отказваше да се вижда с когото и да било. Ужасно се срамуваше и се радваше, че Ектор не е жив, за да стане свидетел на унижението ѝ. Пако се опита да ѝ каже, че животът трябва да продължи, че тя не може да се крие вечно. Резултатът беше поредният скандал, след който Анна отказваше да разговаря с него.
След няколко седмици реши да пише на София и спокойно да ѝ обясни защо са я изпратили в Европа. Завърши писмото с „Няма да е задълго, скъпа моя, скоро ще се върнеш в «Санта Каталина» и тази неприятна история ще бъде забравена“, защото се чувстваше гузна. Писа ѝ още три пъти, но тя не ѝ отговори. Анна не проумяваше каква е причината. Пако обаче продължи да пише на София дълго след като съпругата му се беше отказала. Месеците минаваха, София не писа дори на баща си.
Анна упорито отказваше да разговаря с Чикита дори по телефона, а щом я видеше да се задава, бързаше да влезе в къщата. Съпротивата ѝ се сломи чак след като Чикита ѝ писа с молба да си изяснят отношенията. Отначало се държаха сковано, и двете се бяха подготвили за много неприятен разговор. Все пак размениха няколко банални реплики, все едно нищо не се беше променило, ала след няколко минути си дадоха сметка, че преструвките не могат да продължат. Чикита не издържа и се разрида:
— Много, много съжалявам. Вината е моя… — Стана и прегърна Анна, която също се беше просълзила.
— И аз съжалявам, Чикита. Знам колко своенравна и потайна е дъщеря ми. И двамата имат вина. — Искаше ѝ се да обвини само Санти, но нямаше да е справедливо — София също трябваше да поеме отговорност. — Сега най-важното е тя да прекара няколко години далеч оттук, и то без да поддържа контакт с когото и да било. Когато се върне, двамата ще са се вразумили и случилото се ще е в миналото.
— Може би се чувстват много глупаво — обнадеждено подхвърли Чикита. — Твърде млади са, това е детинска любов.
Лицето на Анна се изопна:
— Грешиш! Сексуалният акт няма нищо общо с „детинската“ любов.
— Да, да, имаш право — побърза да се съгласи Чикита.
— Санти има опит с жените, а София въпреки всичките си прегрешения, щеше да остане девствена до първата си брачна нощ. Сега съпругът ѝ ще трябва да я приеме, каквато е — „дефектна стока“.
Чикита едва се сдържа да ѝ напомни, че времената вече са се променили, че преди десет години светът е станал свидетел на забележителната сексуална революция. Според Анна обаче тази революция беше преобразила мисленето само на европейците, но не и на аржентинците. Веднъж бе заявила надменно: „Нека момичетата в Европа се принизят до нивото на уличниците. Моята дъщеря обаче ще остане непорочна до първата брачна нощ“.
Не, нямаше да я дразни и да я предизвиква, беше готова на всичко, само и само да оправи отношенията си с Анна.
— Да, Санти има опит с жените — промълви. — Всъщност е редно да ви посети и да ви се извини.
— Засега не желая да го виждам — студено каза Анна. — Разстроена съм и тъкмо сега не мога да застана лице в лице с прелъстителя на дъщеря ми.