— И двете с теб страдаме. Да не се нараняваме взаимно с обвинения. Станалото, станало, няма начин да върнем часовника обратно, макар да бих дала всичко да можех да го сторя.
— И аз — прошепна Анна. — Нека Бог ми прости…
Привидно се бяха сдобрили, но Чикита знаеше, че ще изминат години, преди взаимоотношенията им да се нормализират.
Бяха казали на Аугустин и Рафаел, че София се е увлякла по Санти и са я изпратили в чужбина, за да го забрави. Двамата обаче разбираха, че става въпрос за нещо много по-сериозно. Рафаел се срещна със Санти, обвини го, че е съсипал бъдещето на сестра му и добави:
— Да не си припарил до нея, когато се върне, ясно?
Аугустин се наслаждаваше на скандала, интригата и слуховете. Постара се да се сближи със Санти, за да го предразположи да сподели повече подробности. Наистина ли са спали заедно? Какво ще направи, когато София се върне? Обича ли я искрено? Само че всичките му опити удариха на камък.
Фернандо пък ликуваше, задето брат му най-сетне е паднал от пиедестала, на който го бяха издигнали всички. А и София — надменната София, която го вбесяваше с фукането си, беше прогонена в чужбина. „С един куршум — два заека“ — мислеше си злобно.
Санти се мъчеше да се прикрива, но страданието беше изписано на лицето му. Нощем плачеше и с нетърпение чакаше писмо от София. Искаше да се увери, че тя още го желае, да увери и нея, че я чака, защото много я обича.
Мария вдигна страхотен скандал на майка си, когато най-после научи, че брат ѝ и братовчедка ѝ са били любовници.
— Защо не ми каза, мамо, а трябваше да го чуя от Енкарнасион? Нямаш ли ми доверие?
Започна да избягва Пако и Анна, защото беше възмутена от решението им. Обвиняваше и брат си, задето е забъркал приятелката ѝ в такава каша. Беше невероятно, че не е забелязала какво се случва, но те често играеха тенис или яздеха сами, без да я поканят. Пък и явно никой друг в ранчото не беше забелязал. Спомни си пререканието си със София преди години, когато тя ѝ призна, че е влюбена в Санти. Ако я беше слушала по-внимателно, нямаше да се стигне дотук… Гневът и ревността ѝ нараснаха през седмиците, докато чакаше писмо, с което София да ѝ се извини, задето не се е сбогувала с нея и не ѝ се е доверила.
След един месец на адреса им в Буенос Айрес наистина пристигна писмо, но не беше адресирано до нея, а до Санти. Мигел беше наредил на Чикита да преглежда пощата и да отделя писма, които биха могли да са от София, преди синът им да ги намери. Обаче тя се смили над момчето си, което все повече се отдръпваше в самотния си свят, затова оставяше на масичката кореспонденцията достатъчно дълго, че той да я види.
Санти ѝ беше благодарен, ала не обели и дума за това. Всяка сутрин преглеждаше пощата и надеждата му чезнеше с всеки изминал ден. С майка му не подозираха, че сутрин, на път за университета, Мария преглеждаше кореспонденцията, преди портиерът да я занесе в апартамента им.
И ето че тази сутрин се беше получило писмо… Тя го разгледа — адресирано беше с непознат почерк и беше изпратено от Франция, но тя бе сигурна, че е от София. Находката ѝ подейства като плесница. Санти и София отново я изолираха, отново я пренебрегваха. Обзе я такава ярост, че ѝ идваше да закрещи.
Върна се в стаята си и заключи вратата. Просна се на леглото и дълго се взира в писмото, питайки се как да постъпи. Трябваше да го предаде на Санти, ала гневът я заслепи. Скъса плика, извади листа хартия, разгъна го и веднага позна почерка на братовчедка си. Писмото започваше с „Любов моя“. Без да чете нататък, тя обърна листа, за да се увери, че подписът е на София. „Сърцето ми се изпълва с радост при мисълта, че скоро ще сме заедно. Само тя ме крепи, иначе нямаше да издържа: Чофи.“
Гневът ѝ се разпали. „Значи възнамеряват да избягат заедно и никога да не се върнат. Не! Няма да допусна и той да си тръгне! Няма да позволя скръбта да погуби мама и татко. А Санти ще съжалява до края на живота си.“ Сърцето ѝ подскочи — изведнъж ѝ бе хрумнал план. Ако изгори писмото, София ще си помисли, че Санти е размислил и се е отказал да избяга с нея. Ще издържи някак заточението — тъкмо ще забрави увлечението си по него — и ще се върне след три години.
Записа адреса в дневника си и върна в плика писмото, без да чете повече. Не можеше да си го причини, нямаше да издържи изтезанието да научи подробности за връзката им. Взе кибрит, излезе на балкона и запали плика и го хвърли в една саксия; хартията бързо се превърна в пепел. Мария се разплака. Знаеше, че не е трябвало да изгори писмото, обаче накрая всички щяха да са ѝ благодарни. Не го беше направила за себе си, а заради родителите си, които нямаше да преживеят раздялата със Санти.