— Съжалявам, съжалявам — повтаряше неспирно тя, опитвайки се да го докосне. — Как можах да ти го причиня?
— Защо? — изкрещя Санти и се отдръпна от нея. — Защо, Мария? Ти не си такава! Как можа?
— Беше ми криво, Санти, бях засегната. София беше и моя приятелка — бърбореше отчаяно Мария, опитвайки се да му обясни. Но той не помръдваше и я гледаше втренчено. — Санти, моля те, прости ми. Ще направя каквото поискаш.
— Боже мой, Мария, тъкмо ти ли? Ти! Не мога да повярвам, че си способна на такова предателство — прошепна Санти; толкова беше разгневен, че трепереше като лист.
Изведнъж Мария забеляза колко се е състарил. Заради нея. Тя му го беше причинила! Никога нямаше да си прости.
— Сгреших. Мразя се. Искам да умра! — простена. — Извинявай, извинявай!
— Как се добра до писмата? — озадачено попита той.
— Взимах ги от портиера, когато отивах на лекции. Не исках да заминаваш, не можех да го понеса. Не и ти след София. Мислех за мама и татко и колко ще страдат… и просто не можех да го допусна.
— В такъв случай си чела писмата.
— Не. Само последните няколко реда.
— Какво пишеше?
— Нещо в смисъл че копнее да отидеш при нея в Швейцария.
— Значи ме е очаквала. Сигурно си е помислила, че съм я изоставил — промълви той.
— Вярвах, че ще се върне, и ще разберете, че сте го надживели, и всичко ще си бъде постарому. И през ум не ми минаваше, че ще замине завинаги. Иска ми се да не бях се намесила.
— И аз — сподавено отвърна той, свлече се на теракотения под и закри с длани лицето си. Цялото му тяло се тресеше от риданията. Отначало отблъскваше сестра си, когато тя се опитваше да го успокои. Но Мария не се отказа, накрая ѝ позволи да го прегърне и двамата заплакаха един до друг.
На Санти му отне две години, за да прости на сестра си. Когато се срещна с Фернандо и с двама негови приятели — партизани — през онази хладна юлска вечер, за да спасят сестра си от злокобния Факундо Ернандес, изведнъж прогледна и видя света извън себе си и своята болка.
Мария се влюби във Факундо Ернандес през есента на 1978-ма. Току-що беше отпразнувала двайсет и втория си рожден ден. Факундо беше висок и смугъл, защото в жилите му течеше испанска кръв. Имаше тъмнокафяви очи и дълги черни мигли. Беше станал наскоро офицер в армията на генерал Видела и се перчеше с новата си униформа. Факундо обожаваше генерала. Ходеше наперено по улиците на Буенос Айрес, придавайки си важност като всички военни от онова време.
Генерал Видела беше взел властта през март 1976-а с намерението да прекрати безредието, властвало при управлението на Перон, и да преустрои аржентинското общество. Правителството започна кървава война с опозицията, арестувайки всеки заподозрян в подривна дейност. Хората живееха в страх. Броят на „изчезналите“ без съд достигна двайсет хиляди души. Те просто изчезваха безследно.
Факундо Ернандес вярваше в демокрацията. Вярваше, че военният режим полага основите на бъдещата демокрация, която щяла „да е в съзвучие с реалността, да отговоря на нуждите на аржентинците и да подпомогне напредъка на страната“. Той си внушаваше, че изтезанията и убийствата са неизбежни средства за постигане на крайната цел, а тя оправдаваше средствата.
Факундо Ернандес зърна за пръв път Мария Соланас през една априлска неделна утрин, когато тя се разхождаше с приятелка в парка в Буенос Айрес. Беше топло, безоблачното небе сияеше над града и паркът беше пълен с деца, които играеха на слънцето. Факундо тръгна след Мария. Хареса му начинът, по който гъстата ѝ лъскава коса падаше върху гърба ѝ. Хареса му и това, че беше закръглена. Падаше си по жени със заоблени задни части и бедра.
Мария и Виктория седнаха на една от масичките и си поръчаха кока-кола. Когато Факундо Ернандес се представи и поиска разрешение да седне при тях, те се отнесоха с подозрение към него и нервно обясниха, че очакват приятел. Но той се досети, че познава Виктория, и обясни, че е приятел на нейния братовчед Алехандро Торедон; чак тогава двете се отпуснаха и се запознаха с него. Мария веднага хареса Факундо. Той я разсмя. Накара я да се чувства привлекателна. Обърна ѝ специално внимание и пренебрегна приятелката ѝ. Тъй като все пак беше предпазлива, не му даде телефонния си номер, но се съгласи да се срещнат на другия ден в парка.
Скоро техните разходки започнаха да завършват с обеди и най-накрая се стигна до вечеря. Той беше очарователен и интелигентен. На нея ѝ се стори много забавен. Притежаваше безочливо чувство за хумор и обичаше да се подиграва на хората. Умееше да забелязва слабите места на всекиго. Винаги намираше за какво да се присмее. Мария толкова много го харесваше, че се смееше на шегите му. С времето щеше да установи, че са жестоки. Факундо я целуна за първи път в мрака — стояха на улицата пред жилищната ѝ сграда. Целуна я нежно и ѝ каза, че я обича. А когато Мария се прибра у дома, той си каза, че тя ще му стане съпруга. Сподели го с Мануела, проститутката, при която редовно ходеше, успокоявайки я, че бракът му няма да промени отношенията им.