— Можеш да ме придружиш — каза наперено — обаче ще ми се подчиняваш. И без въпроси.
Санти се съгласи. Фернандо знаеше, че ще е опасно, но беше готов. Чувстваше се по-силен от всякога. Двамата братя седнаха и говориха дълго за Мария. Фернандо почти не усети как за първи път помежду им се установява истинска връзка; стана съвсем незабелязано, докато беше зает да говори със Санти като с равен, с когото имат обща кауза.
Изчакаха подходящия момент, след това с двамата приятели на Фернандо се промъкнаха посред нощ в апартамента на Факундо Ернандес, нарушавайки полицейския час и рискувайки живота си. Вместо маски бяха нахлузили на главите си черни чорапи и изглеждаха доста застрашително. Измъкнаха ужасения Факундо от леглото му, завързаха го за стол и го биха, докато едва не го усмъртиха. Той ги помоли да пощадят живота му. Фернандо го предупреди, че ако се приближи до Мария Соланас отново, ако я заговори, или се свърже с нея, ще се върнат и ще го довършат. Факундо изпъшка и припадна.
Чикита говори с дъщеря си. Не ѝ беше лесно. Каза ѝ, че знае за побоищата и проститутката. Мария се опита да защити Факундо, заяви, че родителите ѝ грешат. Той никога не я бил удрял, никога. Обвини ги, че са я шпионирали. Животът си бил неин… и щяла да се среща с когото си иска. Нямали право да ѝ се месят.
Отне им доста време, но с помощта на Фернандо и Санти успяха да я убедят, че греши; накрая тя се предаде и изплака:
— Обичам го, мамо. Не знам защо, просто го обичам…
Денят си отиваше, а те говореха ли, говореха. Мигел, Чикита, Санти и Фернандо, всички заедно в малката стая, свързани от обичта помежду си. Тяхната преданост и обич подействаха като балсам на наранената душа на Мария. Накрая тя заспа в леглото на родителите си. Чикита веднага се обади на лекаря с молба да прегледа дъщеря ѝ. Доктор Хигинс беше зает, но изпрати свой колега — възпитан млад мъж на име Едуардо Маралди.
Постепенно животът в „Санта Каталина“ се нормализира. Зимните месеци се изнизаха, времето се позатопли, дните станаха по-дълги и цветята напъпиха. Мирисът на плодородие изпълни въздуха, птиците се завърнаха, за да възвестят настъпването на пролетта. Някогашните рани започнаха да заздравяват и лошите чувства си отидоха заедно със зимните мъгли. Санти отново „прогледна“ и светът около него му се стори някак различен. Беше време да си обръсне брадата — доброволното му отшелничество беше свършило.
Двайсет и трета глава
Едуардо Маралди беше висок, слаб и много интелигентен млад човек. Сивите му очи издаваха всяка негова емоция. Ако не бяха скрити зад малките кръгли очила, щяха да показват открито какви са чувствата му на всеки, който погледнеше в тях. По време на първата му визита спокойният му глас и начинът, по който се опитваше да я успокои по време на прегледа, направиха много силно впечатление на Мария.
— Къде ви боли, сеньорита? — попита я и тя с изненада откри, че премълчава истината, за да не го разстрои. Беше свикнала с лекари, които проявяват ледено безразличие и не съчувстват на пациентите си.
След втората визита му разказа всичко за Факундо, дори неща, които беше премълчала пред майка си. Като например как се е възбуждал и свършвал върху нея, когато е бил пиян, тъй като не е искал да прави секс с нея, за да запази девствеността ѝ до първата брачна нощ, но я опипвал навсякъде и ѝ причинявал болка. Разказа му как я е карал да го докосва по начин, който за нея бил мъчителен. Как я е принуждавал да върши неща, които не е искала. Как я е плашел и същевременно е спечелил любовта ѝ. Окуражена от благата му усмивка и от съчувственото му изражение, сподели с него най-съкровените си тайни — тайни, които не бе предполагала, че ще издаде пред някого. Той я прегърна през раменете и без да прекрачва фината граница между лекар и пациент, направи всичко възможно да я утеши.
— Сеньорита Соланас — каза ѝ, след като тя се поуспокои — телесните ви рани ще заздравеят, дори белези няма да останат, и никой няма да разбере, че сте били наранена. Проблемът не е в тях. — Тя го погледна учудено. — Тревожат ме душевните ви рани. Има ли с кого да говорите вкъщи?
— Точно за това с никого не съм говорила.
— Ами майка ви? — попита той, спомняйки си стройната любезна жена, с която се запозна при първата си визита.
— Говорих с нея, но не както с вас. — Мария се изчерви и сведе поглед.
— Имате нужда от грижи и обич — каза лекарят.
Тя се изчерви още по-силно, надявайки се той да не забележи. Само че Едуардо забеляза руменината, обляла лицето ѝ, и също се изчерви, изведнъж му стана горещо.