— Мога ли да ви помогна? — попита червенокоса жена на около петдесет, подавайки глава навън. Червилото ѝ беше аленочервено като на Доминик, очните ѝ сенки бяха в най-грозния нюанс на зеленото.
— Чух, че търсите помощница — отговори колебливо София.
— Правилно си чула. Влизай. Аз съм Маги — каза тя, щом влязоха в топлия салон.
— Казвам се София Соланас — представи се София. Дългучът престана да разправя своята история и се обърна да я погледне. Проницателните му очи я измериха от глава до пети, без да пропуснат облеклото ѝ. Той подсмръкна с одобрение:
— Много добре, София. Много добре. Аз съм Антон. Всъщност Антъни, но Антон звучи по-екзотично, не мислиш ли? — попита той и заситни към шкафа, за да извади буркан с гел.
— Антон е голям чешит, София. Смей се на шегите му и ще те заобича, сладурче. Дейзи се смее, нали, скъпа? И той я обича. — Русокосата се усмихна и подаде ръка иззад бюрото. — А сега остават десет минути до шест, което е добре. Ще метеш, ще миеш коси и ще поддържаш салона чист. Мога да ти плащам всичко на всичко осем лири на седмица, но ще получаваш и бакшиши. Как ти се струва? Мисля, че е добре. Нали, Антон?
— Много щедро, Маги — изчурулика той и изля в дланта си нещо подобно на зелена слуз.
— Ама… моят наем е осем лири на седмица — измънка София.
— Повече не мога да ти дам. Приеми или прав ти път. — Маги скръсти ръце на едрата си гръд.
— И аз плащам наем. Ами ако се обединим? Имам предвид да си поделим наема — предложи Дейзи. Тя живееше в занемарен апартамент в Хамърсмит и пътуваше дълго, за да дойде на работа сутринта. — Наблизо ли живееш?
— На Куинс Гейт.
— Нищо чудно, че наемът ти е толкова висок. Откъде си, скъпа? — попита Маги, която не можеше да определи акцента ѝ.
— От Аржентина — отговори София и гърлото ѝ се стегна — толкова отдавна не беше изричала тази дума.
— Очарователно! — произнесе се Антон, който не знаеше къде, по дяволите, се намира тази страна.
— Ами, ако искаш съквартирантка, много ще се радвам — промълви Дейзи.
На София не ѝ харесваше идеята да сподели жилището си. Но беше отчаяна, а тази Дейзи изглеждаше добродушна и мила. Затова се съгласи.
— Много добре, твоята първа работа трябва да се полее, София! Иди и купи хубаво евтино вино — разсмя се Маги, отвори касата и извади малко дребни. — Наистина трябва да се полее, нали Антон?
— Да, Маги, имаме повод за купон.
След две седмици този малък салон стана втори дом на София, а Маги, Антон и Дейзи — нейното ново семейство. Маги беше напуснала съпруга си и беше започнала свой бизнес, за да свързва двата края.
— Глупаво момиче — каза по неин адрес Антон, когато тя беше далеч и не можеше да го чуе. — Този тип беше въшлив с пари и с много големи връзки.
Антон живееше с гаджето си Марчело — мургав, красив италианец, който се отбиваше в салона, грациозно се отпускаше на дивана с тапицерия на леопардови шарки и слушаше историите на Антон. Маги отваряше бутилка вино и сядаше до него. Но колкото и да пърхаше с изкуствените си мигли, колкото и да се опитваше да го омагьоса, той виждаше само Антон. Тя флиртуваше и с клиентите, повечето от които бяха поласкани от вниманието ѝ. Дейзи и София си умираха от смях, докато я наблюдаваха.
Дейзи беше весела и остроумна, но най-важното бе сърдечността ѝ. Русата ѝ къдрава коса изглеждаше вечно разрошена, лицето ѝ имаше сърцевидна форма, очите ѝ закачливо проблясваха и тя беше олицетворение на жизнерадостта. На София отначало ѝ беше трудно да споделя с някого малкия апартамент, обаче постепенно се привърза към новата си приятелка. Дейзи ѝ помогна да не се чувства така самотна и запълни пространството, което някога принадлежеше на Мария.
Родителите ѝ бяха разведени и живееха в провинцията, в Дорсет. Баща ѝ, майстор строител, работеше на разни места в северната част на страната, а майка ѝ живееше в Тонтън с любовника си, по една случайност също строител, и беше козметичка.
— Открай време искам да стана като нея, да посещавам клиентките в домовете им и да ги разкрасявам — грим, прическа, маникюр. Обаче щом получих правоспособност и отидох за първи път на работа, се спънах и залях с парафин кучето на собственицата на салона. Беше пълна катастрофа, едва не се наложи да одерат горкото животно. Вдигнах си чукалата и дойдох в Лондон. Не казвай на Маги, обаче мисля отново да опитам. Този салон определено може да спечели, ако разполага с опитна козметичка и стилистка.