Пътеката ги изведе до конюшните и сърцето на София се разтуптя.
— Ако някой иска да язди, имам два коня — подхвърли Дейвид. — Ариела ги развъждаше. Когато ме напусна, фермата западна и продадох всички кобили. Задържах само два коня.
София почти несъзнателно ускори крачка и другите останаха далеч зад нея. Гърлото ѝ се стегна, докато вдигаше резето на вратата на конюшнята. Мирисът на топло сено веднага я удари в носа и тя се усмихна тъжно, когато кадифената муцуна на коня се подаде от една преграда. Тя го помилва по главата, взирайки се в блестящите му очи.
— Кой си ти? Красив си. Много красив!
Почувства сълзи върху устните си и ги облиза. Конят като че ли усети тъгата ѝ и изпръхтя в лицето ѝ. Тя стисна клепачи и си представи, че отново е у дома. Беше толкова реално, че сърцето ѝ се сви; отвори очи и прогони спомена.
Когато Дейвид застана на вратата, видя, че София е сложила глава на шията на Сафари. Искаше му се да отиде при нея, но почувства, че моментът е съкровен. Тактично отведе Тони и Заза встрани.
— Тя добре ли е? — прошушна Заза, която забелязваше всичко.
— Не знам — загрижено поклати глава Дейвид. — Странно момиче, нали?
— Не пожела да говори за дома си, когато я попитах — отбеляза Заза.
— Сигурно ѝ липсва родината — заключи благоразумно Тони. — Страда от носталгия.
— Дейвид! — Всички се обърнаха и видяха София, която тичаше към тях. — Аз трябва… искам да кажа, че бих искала да пояздя. Може ли?
Тони и Заза продължиха разходката сами и оставиха Дейвид и София да оседлават конете.
Двамата яздеха в лек галоп през Котсуолд и София почувства как тежестта в гърдите ѝ изчезва. Отново дишаше свободно. Умът ѝ се избистри; изведнъж разбра коя е и къде ѝ е мястото. Като че ли беше се върнала у дома и яздеше по хълмовете. Тялото ѝ се изпълни с енергия, каквато не беше усещала, откакто напусна „Санта Каталина“.
Дейвид веднага забеляза промяната у нея. Като актриса в пиеса беше захвърлила сценичния костюм и беше разкрила истинската си същност. Когато закачиха седлата в стаята с такъмите и затвориха вратите на конюшнята, вече се чувстваха като отдавнашни приятели.
Двайсет и шеста глава
Докато Джейк шофираше към Куинс Гейт, за да остави София, тя размишляваше върху предложението на Дейвид.
— Много ще се радвам, ако възобновя фермата — каза той, имайки предвид развъждането на расови коне. — Очевидно разбираш от коне. Бившата ми съпруга ги развъждаше. След като ме напусна, продадох всички коне, оставих само Сафари и Инка. Ще ти плащам, разбира се, ще наема и помощник. Не е необходимо да стоиш в провинцията през цялата седмица, само ще ръководиш и наблюдаваш. Тук е пълно мъртвило, когато няма хора, които да се грижат за къщата и конюшните.
Говореше престорено нехайно, но в изражението му се долавяше топлота. София установи, че се усмихва, като си го представи. Идеята беше чудесна, обаче Джейк нямаше да се съгласи. Беше твърде властен и самовлюбен, а тя си имаше само него.
През април се навършиха два месеца от премиерата на пиесата. Един ден София отвори вратата на гримьорната на Джейк и видя как той чука Манди Борн, изпълнителката на главната роля. Изминаха две-три минути, преди да я забележат. Манди грухтеше, лицето ѝ се кривеше, сякаш изпитваше болка, но от звуците, които издаваше между грухтенето, София подразбра, че се наслаждава на половия акт. Джейк шепнеше „Обичам те, обичам те!“ и, изглежда, се доближаваше до кулминацията, когато Манди отвори очи и изпищя. Джейк притисна лице до провисналите ѝ гърди, после вдигна глава, видя София на прага и извика „Божичко!“. Манди се разрида и избяга.
Нямаше извинения, нямаше разкаяние. Джейк обвини София, че е спал с Манди, понеже не го допускала до себе си.
— Ти не ме обичаш! — изкрещя обвинително.
София отвърна с леден тон:
— Първо трябва да ти повярвам.
Напусна театъра и повече не се върна. Не искаше никога повече да вижда Джейк Фелтън. Вдигна телефона и набра номера на Дейвид Харисън с надеждата, че си спомня предложението, което ѝ направи през февруари.
— Напускаш ли ни? — извика отчаяно Антон. — Няма да го понеса!
— Ще започна да развъждам расови коне в конюшнята на Дейвид Харисън — обясни тя.
— Подъл човек — изръмжа Маги и дръпна от цигарата си.
— О, Маги, изобщо не е такъв. Макар че беше права за Джейк Фелтън. Мъже… на кого са му притрябвали?