Съблече едновременно пуловера и тениската ѝ. Тя се разтрепери, мокрите ѝ къдрици се разпиляха върху голите ѝ рамене. Дейвид пак я целуна, сякаш се опитваше да стопли посинелите ѝ устни. София разкопча изкаляните си и влажни джинси и той внимателно ги събу, за да не ѝ причини болка, после загрижено промърмори:
— Скъпа, премръзнала си. Ще те занеса във ваната.
— Какво… с бельото ли? — разсмя се тя и си разкопча сутиена. Гърдите ѝ бяха изненадващо едри за толкова слаба жена, зърната ѝ се бяха втвърдили от студа. Свали и бикините си и протегна ръце към Дейвид. Той я вдигна и я занесе в банята.
— Красива си — прошепна и я целуна по слепоочието.
— И премръзнала. — София притисна лице до наболата му брада. — Какво блаженство — въздъхна, когато той ѝ помогна да се излегне в горещата вода, в която беше хвърлил шепа ароматни соли.
Дейвид седна до ваната и след малко видя как цветът на устните и страните ѝ се връща. Беше ѝ хубаво и малко по малко дойде на себе си, дори болката в навехнатия глезен сякаш поутихна. Накрая Дейвид я загърна с голяма хавлиена кърпа, занесе я на леглото и понечи да излезе, но тя продължи да го прегръща през шията.
— Искам да ме любиш — прошепна.
— Ами гостите? — Той погали влажната ѝ коса.
— Нека се забавляват, както намерят за добре. Аз съм болната, забрави ли?
— Точно така… но сексът ще навреди на глезена ти.
— Не правя любов с глезена си — изкиска се София, той също се разсмя, целуна я и след миг вече я милваше, докосваше я навсякъде, наслаждаваше ѝ се. А тя бе щастлива, когато откри, че щом си затвореше очите, пак беше с него, а не със Санти.
Двайсет и осма глава
— Знаех, че нещо се случи през онзи уикенд, когато ви гостувахме заедно с Гонзало — каза Заза, когато с Дейвид обядваха заедно след месец. — Познах по очите ти. Безнадежден актьор си — добави и гърлено се засмя.
Дейвид ѝ беше телефонирал сутринта да я покани на обяд — беше в Лондон по работа и щеше да остане няколко дни.
— Не мога да се откъсна от София — обясни, после ѝ довери, че са станали любовници.
— Горкият Гонзало, мъчно ми е за него — усмихна се Заза и отпи от виното си. — Беше си загубил ума по София.
— Откровено казано, мислех, че тя ще се влюби в него.
— Аз също, затова предложих да го поканиш. Ако имах и най-малка представа за чувствата ти към нея, нямаше да бъда толкова нетактична. Ще ми простиш ли?
— Не би трябвало, но какво да се прави, обичам те — засмя се той и отвори папката с менюто.
— Какво ще правиш?
— Не знам.
— Естествено, ще се ожениш за нея — каза тя и почувства, че гърлото ѝ се свива.
— Не знам. Какво ще хапнеш? — попита Дейвид, за да смени темата, и повика сервитьора. Само че не беше толкова лесно да се затвори устата на Заза, когато си наумеше нещо. Тя си поръча на бърза ръка и поднови „разпита“:
— София иска да се омъжи, нали? Всички момичета го искат. Ами Ариела?
— Какво за нея? Разведени сме от седем години.
— Казал ли си на София за нея?
— Защо да се интересува от Ариела? Тя е бившата ми съпруга.
— И мръсница, дразнещо красива мръсница — заяви Заза, просъсквайки думата „мръсница“. — Ще се вбеси, като научи за София.
— Не, няма. Тя е във Франция с любовника си. — Доскоро щеше да го жегне болка при споменаването на онзи лигав французин, който съблазни жена му и му я отне. Изневярата ѝ едва не го довърши. Но сега тази страница беше затворена, съдбата му беше дала София, която той обичаше повече, отколкото някога беше обичал Ариела.
— Бившата ти ще цъфне и ще ти създаде проблеми, обзалагам се. Ще поиска да се върне при теб, като разбере, че обичаш друга. Ариела е толкова странна, винаги иска онова, което не може да има. Дейвид, в момента си неустоимо привлекателен за нея. Разбираш ли, тя винаги прекрачва общоприетите норми. Предизвикателна е и обича да я предизвикват. Обича да шокира, поведението ѝ често е непредвидимо. Харесва ѝ да мъти водата. — Заза присви очи. — Много я бива да мъти водата. Но тя ще се върне, помни ми думата.
— Добре, стига сме говорили за нея, кажи как е Тони. — Дейвид леко се отмести, за да позволи на сервитьора да сложи пред него порцията печен костур.
— Ами майка ти, запозна ли я с майка ти? — продължи Заза, без да обръща внимание на въпроса му.
— Не, не съм ги запознал.
— Но ще ги запознаеш, нали?
— Не виждам абсолютно никаква причина да го сторя.
— Майка ти обичаше Ариела: завършила Оксфорд, изискана, от аристократично семейство. Няма да хареса някаква си аржентинка, защото няма как да казва на приятелките си: „О, да, тя е от старинен род — фамилията Соланас от Норфолк“. Трудно ще ѝ бъде да я прецени, да я постави в съответната ниша… Скъпи, София католичка ли е?