— Не знам. Никога не съм я питал.
— Само това липсваше… католичка! Тогава няма почти никаква надежда майка ти да я приеме. И все пак ти си единственият ѝ син. Нима няма да се зарадва на твоето щастие?
— Не съм ѝ казвал за София и нямам намерение да ѝ казвам. Не е нейна работа. Тя ще се държи отблъскващо. Защо да ѝ давам възможност?
— Винаги съм се чудела как дракон като Елизабет Харисън е родила толкова очарователно същество като теб, Дейвид. Чудя се, наистина.
Тя размаха лъжицата все едно беше цигаре.
— Ако си свършила с инквизицията, кажи ми как е Тони — усмихна ѝ се той.
На път към офиса си Дейвид се замисли за София и се усмихна. Тя не пожела да дойде с него в Лондон. Предпочете да остане на село с кучетата и конете. След неприятната случка с Гонзало бяха безкрайно щастливи само двамата. Приятели идваха и си отиваха, но те предпочитаха да са сами. Яздеха по хълмовете, разхождаха се в гората, правеха любов на дивана пред пращящия огън.
Харесваше му, когато работеше и тя влизаше в кабинета, слагаше ръце на раменете му и допираше нежната си страна до неговата. Вечер гледаше телевизия, сгушена на дивана с двете кучета до себе си, пиеше шоколад и хрупаше бисквити, а той четеше в съседната малка дневна. Нощем се прилепваше до него, преплиташе краката си с неговите и той така се възбуждаше, че я отблъскваше много внимателно, за да не я събуди. Тя изпитваше необходимост от близостта му, от сигурността, която ѝ даваше.
От няколко месеца София не беше се обаждала на Маги и Антон. С Дейзи поддържаха връзка, тя даже ѝ гостува два пъти. Още работеше в салона и София беше в час с най-новите клюки. Дейзи я накара да телефонира на Маги:
— Ще си помисли, че си се възгордяла, ако не ѝ се обадиш.
Маги изобщо не се изненада, когато София сподели с нея за Дейвид.
— Нали ти казах, че ще те прелъсти? — напомни ѝ и вдиша дълбоко от цигарата. Възнамеряваше да говори дълго по телефона.
— Вярно е — разсмя се София.
— Подъл, дърт използвач.
— Не е стар, Маги, само на четирийсет и две е.
— Тогава е само подъл, сладурче. — Тя се засмя дрезгаво. — Запозна ли се с бившата му?
— Прочутата Ариела ли? Не още.
— Ще се запознаеш. Бившите винаги измислят нещо гадно — отбеляза тя.
— Не ме е грижа. Много съм щастлива. Никога не съм вярвала, че отново ще се влюбя.
— Винаги се влюбваш отново. Не ги слушай тия, дето разправят, че на света има само един мъж за всяка жена. Това е мит. Обичала съм неколцина, мила моя. И всички без изключение бяха сладури.
— Дори Вив ли? — попита дяволито София, като си спомни втория братовчед на Тони.
— Дори Вив. Беше голям мъж… ако се сещаш какво имам предвид. Винаги ме задоволяваше, даже когато се мразехме. Дано и Дейвид те задоволява — добави.
— О, Маги!
— Толкова си невинна, миличка… ех, в това ти е чарът и една от причините той да те обича. Не затривай тази невинност, напоследък рядко се среща — сухо заключи тя. — Ще ни посетиш ли някой път? Антон тъгува за теб.
— Ще се видим съвсем скоро. В момента тук имаме много работа.
— Ще е хубаво, ако е преди Коледа.
— Ще се опитам.
София запали камината в малката дневна. Когато бяха сами, това помещение беше по-уютно от голямата гостна. Докато беше на езда, Дейвид я беше търсил два пъти по телефона, затова побърза да му позвъни. Липсваше ѝ. Нямаше го само една нощ, обаче бе свикнала с него и леглото ѝ се струваше грамадно и студено.
Пламъците в камината лумнаха. София си пусна музика. Дейвид обичаше класическа музика, затова избра един от неговите дискове — щеше да ѝ даде усещането, че той е някъде из къщата и да прогони тишината. Смрачаваше се и дневната светлина чезнеше в зимната мъгла. София спусна плътните завеси и си спомни за Ариела. Къщата очевидно беше подредена от нея. Дейвид не беше от мъжете, които се интересуват от обзавеждането на дома. Тя се запита как ли изглежда бившата му. Дейвид не ѝ беше разказвал много за нея, освен че имала изискан вкус, разбирала от изкуство и обичала музиката. Запознали се през последната им година в Оксфорд. Никога не бил преследван от жена; в неговия свят мъжете ухажвали жените. Но Ариела не била от жените, които стоят безучастно и чакат да я ухажват. Взимала, каквото си поиска. Отначало не го заинтригувала, бил доста увлечен по момиче от курса по литература. Но тя не отстъпвала и най-накрая се озовали в леглото. Ариела не била девствена, държала се в секса по-скоро като мъж, обясни Дейвид. Оженили се след около година, а след седем се развели. Оттогава минали десет години. Нямаха деца, защото Ариела не искала.