— Наистина ли вярваш, че ще се върне? — попита Клаудия.
— Разбира се! — отвърна категорично Мария. — Убедена съм.
— О… — Клаудия кимна и насила се усмихна.
— Много обичаше дома си, за да го напусне завинаги. — Мария започна отново да сортира снимките.
— Какво правиш?
— Напоследък не ми оставаше време да ги подредя в албум. Тази сутрин е спокойно, затова реших да свърша и тази работа. — Взе една фотография и почти се просълзи: — Тази е от лятото, когато тя ни напусна.
„Лятото на любовта им със Санти“ — помисли си Клаудия с горчивина. Взе снимката и се загледа в загорялото, жизнерадостно лице на младата жена, която сякаш ѝ се усмихваше победоносно. Носеше тесен бял панталон и кафяви ботуши, беше яхнала кон, на рамото си беше подпряла стик за поло. Косата ѝ беше вързана на опашка. Клаудия ненавиждаше коне и живота извън големия град. Фактът, че София беше ги обичала до лудост, я караше още повече да ги мрази.
Преди да се омъжи се престори, че обича конете и живота в провинцията, обаче усилията ѝ бяха обречени на провал. Разбра, че си е губила времето напразно, когато Санти я покани да пояздят. Тя някак си се покатери на седлото, но само след няколко минути се разрида и призна, че мрази конете.
— Никога повече не искам да яздя — заподсмърча.
Изненада се, като видя, че Санти сякаш се зарадва. Заведе я вкъщи, прегърна я и ѝ обеща никога повече да не я подлага на такова изпитание.
Отначало Клаудия се зарадва, че повече няма да се преструва, но после ѝ се прииска да не беше толкова радостен.
— Санти беше ли много близък със София? — попита предпазливо.
Мария я изгледа подозрително.
— Не знам — излъга. — Попитай него.
— Той никога не говори за нея — сви рамене Клаудия и сведе очи.
— А, ясно. Открай време са близки. Той ѝ беше като по-голям брат, а София ми беше като сестра… — Изведнъж ѝ се стори, че разговорът се изплъзва от контрола ѝ.
— Имаш ли нещо против да разгледам още снимки? — Клаудия, тактично смени темата. Усети, че е издала любопитството си и не искаше Мария да го сподели със Санти.
— Ето, разгледай тези, вече съм ги сортирала. — Мария ѝ подаде купчина фотографии. — Не ги смесвай с другите, става ли?
Клаудия се облегна на стола и сложи снимките на скута си. Мария я изгледа изпод око. Разликата им беше само няколко месеца, но Клаудия — макар и много красива — изглеждаше много по-възрастна заради начина, по който се обличаше и държеше. Предложи на Мария да я научи как да се гримира, за да бъде по-привлекателна.
— Нямаш представа как мога да те разхубавя — беше ѝ казала нетактично.
Мария беше твърде добродушна, за да се обиди. Не искаше да бъде гримирана като Клаудия, пък и на Едуардо нямаше да му хареса да я види така изрисувана. Питаше се дали снаха ѝ спи гримирана и ако си сваля вечер грима, дали Санти на сутринта я познава. Изкушаваше се да го попита, но не смееше. Навремето нямаше да се поколебае, ала сега отношенията помежду им се бяха променили — едва забележимо, но се бяха променили.
За всички остана загадка защо Санти се ожени за Клаудия. Несъмнено беше учтива, мила, красива, но помежду им като че ли нямаше допирни точки. Чикита веднага я заобича, но само защото беше доволна, че синът ѝ най-после се е оженил. Колкото и да е странно, единственият човек, с когото Клаудия се сближи, беше Анна. И двете бяха студени личности, и двете мразеха конете. Прекарваха много време заедно и Анна се стараеше да ѝ помогне да се чувства като у дома си.
— Защо ме гледаш? — внезапно попита Клаудия, без да откъсва очи от снимките.
Мария се смути и смотолеви:
— Интересно ми е. Толкова умело се гримираш.
— Благодаря. Предложих ти да те науча, нали? — Тя ѝ се усмихна снизходително.
— Така. Мисля да приема. — Мария се опита също да се усмихне.