Санти вървеше през пампата към дървото. Светлината от ясното, звездно небе беше достатъчна, но той можеше да намери пътя и със затворени очи. Като стигна до дървото, се изкатери на върха, седна на един дебел клон и се подпря на дънера. Чувстваше се ужасно. Задушаваше се, сякаш яката го стягаше, но тя беше разкопчана. Опита се да си поеме въздух, ала около гърдите му все едно имаше стоманен обръч. Повдигаше му се, главата го болеше. Загледа се в нощната тъма и си спомни как идваха тук със София и как съзерцаваха звездите, блещукащи над тях. Запита се дали, когато тя вдигне очи, вижда същото небе, дали още мисли за него.
Изведнъж се разрида. Помъчи се да се овладее, ала скръбта му беше по-силна от волята. Не беше плакал от много отдавна. Не и откакто София го изостави наранен и съсипан преди толкова години. Мислеше си, че най-после е намерил щастието с друга жена. Клаудия върна усмивката му, понякога дори го разсмиваше. Любеше се с него чувствено и нежно, беше нежна и деликатна, приемаше го, какъвто е. Не изискваше, не беше досадна. Сдържаше емоциите си, но това не означаваше, че е безчувствена. Разбираше всичко, ала не се издаваше. Беше кротка и се държеше с достойнство. Тогава защо сърцето му копнееше за хаоса, създаван от София, за нейния егоизъм и безцеремонност? Защо след почти десет години притежаваше способността да го държи в подчинение и да го накара да плаче като дете?
— Проклета да си, Чофи! — извика в нощта. — Проклета да си!
Клаудия отчаяно искаше дете. Но за него все още беше недопустимо. Как да създаде дете, след като вярваше, че София ще се върне? Ако се обвържеше с Клаудия по този начин, щеше да е за цял живот. Да, още се надяваше, че един ден София ще се върне. Всички мислеха, че я е забравил, само че това никога нямаше да се случи. Спомените за нея витаеха във всяко кътче в ранчото, във всеки предмет. Не можеше да избяга от нея, ала и не му се искаше; тя го измъчваше и същевременно му носеше утеха.
Когато се върна вкъщи, Клаудия седеше на леглото по нощница и го чакаше. Беше махнала грима си и беше много бледа.
— Къде беше? — попита.
— Да се поразходя.
— Разстроен си.
— Сега съм по-добре. Имах нужда от свеж въздух, нищо повече — отвърна той и започна да издърпва ризата си от панталоните и да я разкопчава.
Клаудия не сваляше поглед от него.
— До онова дърво ходи, нали?
— Защо мислиш така?
— Защото там си ходил винаги със София.
— Клаудия… — подхвана раздразнено той.
— Разглеждах снимките на Мария, на много от тях си със София при това дърво. Не те обвинявам, скъпи, искам да ти помогна. — Тя протегна ръце към него, но Санти продължи да се разсъблича, като хвърляше дрехите си на пода.
— Нямам нужда от помощ и не искам да говоря за София — заяви.
— И защо? Защо никога не говориш за нея? — попита Клаудия; стори ѝ се, че гласът не е нейният.
Той погледна изопнатото ѝ лице:
— Нима предпочиташ да говоря за нея? Това ли искаш?
— Не разбираш ли, че като не говориш за нея, тя витае около нас като дух. Щом се приближа до теб, чувствам как тя се промъква между нас — каза тя с треперещ глас.
— Какво те интересува? Всичко съм ти казал.
— Не искам да я криеш от мен.
— Не я крия от теб, Клаудия, искам да я забравя. Искам да изградя живота си с теб.
— Още ли я обичаш? — изтърси тя.
— Откъде ти хрумна? — Санти седна на леглото до нея.
— Бях търпелива — продължи тя колебливо. — Никога не съм те питала за нея, този епизод от живота ти засягаше само теб.
— Тогава защо сега повдигна въпроса? — попита той нежно и хвана ръката ѝ.
— Защото долавям присъствието ѝ навсякъде. Долавям го, когато стане дума за нея и всички внезапно млъкват. Страхуват се да говорят за нея, като че ли е мъртва. Само че така тя става по-реална, по-заплашителна. Не искам да те загубя заради един призрак, Санти! — Тя мъчително преглътна, тъй като не беше свикнала да разголва душата си.
— Няма да ме загубиш. Всичко свърши преди години.
— Но ти още я обичаш — осмели се да каже Клаудия.
— Обичам спомена за нея, нищо повече — излъга той. — Дори да се върне, и двамата сме се променили. Не сме предишните хора.
— Честно ли говориш?
— Какво да направя, че да те убедя? — Санти я привлече в прегръдките си.
Притисна я до себе си и я целуна със страст, каквато не беше проявявал досега. Клаудия ахна. Той я просна на леглото, запретна копринената ѝ нощница и прокара длан по гладкия ѝ корем. Клаудия отвори очи и забеляза колко странно е лицето му. Озадачено се смръщи и видя как изражението му се смекчи. Опита се да отгатне мислите му, ала Санти притисна глава до шията ѝ, започна да я целува и да я милва, докато тя не застена от удоволствие. Докосваше я между бедрата, после дланите му обхващаха гърдите ѝ и тя се гърчеше, изпаднала в екстаз, защото милувките на Санти — тези уверени и нежни докосвания — събудиха у нея дълго потискана чувственост, емоции, каквито досега не си позволяваше да проявява. Санти разкопча панталона си, разтвори бедрата ѝ и проникна в нея.