Когато председателят му даде думата и го запита какви промени в климата очаква да настъпят по-нататък, той внимателно отбягваше да вземе определено становище.
— Трябва да разберете, че метеорологията на един свят, необикновен като Рама, навярно крие много изненади. Но ако моите изчисления са правилни, други бури не се очакват и условията скоро ще се нормализират. Температурата ще продължи да се покачва бавно и до времето на перихелия, и след него, но това не ни засяга, защото „Индевър“ ще трябва да се отдели много по-рано.
— Значи, скоро в Рама ще бъде отново безопасно?
— Да. Навярно. След четиридесет и осем часа ще знаем със сигурност.
— Връщането в Рама е задължително — каза посланикът на Меркурий. — Ние трябва да узнаем колкото се може повече неща за него. Сега обстановката е съвършено различна.
— Струва ми се, че знаем за какво мислите, но бихте ли уточнили?
— Разбира се. Ние предполагахме досега, че Рама е мъртъв свят или поне не се намира под някакъв контрол. Но да си представяме, че е безстопанствен кораб, вече е невъзможно, Дори й в него да няма никакви форми на живот, възможно е да го управляват роботи и механизми, които са програмирани да изпълнят някоя съвсем неблагоприятна за нас операция. Ние сме длъжни да обсъдим въпроса за самоотбраната, колкото и нежелателно да е това.
Надигна се глъч от негодуващи гласове и председателят бе принуден да вдигне ръцете си, за да възстанови реда.
— Нека Негово превъзходителство завърши — обърна се той към присъствуващите. — Независимо от чувствата ни към подобна идея, тя трябва да бъде обсъдена сериозно.
— С пялото уважение, дължимо на господин посланика — каза Тейлър с лишен от всякакво уважение глас, — аз мисля, че трябва да отхвърлим страха от злоумишлено нападение поради неговата наивност. Напреднали в техническо отношение същества като рамианите без съмнение се намират на високо етично ниво. В противен случай те са щели да се самоунищожат така, както ние едва не сторихме през двайсетия век. Този въпрос съм изяснил напълно в моята нова книга „Морал и Космос“. Вярвам, че сте получили екземпляр.
— Да, благодаря ви, но за жалост други неотложни въпроси не ми позволиха да продължа след увода. Основната идея обаче ми е добре позната. Ние нямаме лоши намерения към даден мравуняк, но ако на същото място искаме да построим къща…
— Това е отчайващо като онази идея за кутията на Пандора. И не е нищо друго освен междузвездна ксенофобия.
— Господа, моля ви! Подобен разговор не води доникъде. Господин посланик, вие още имате думата.
Председателят погледна към Конрад Тейлър през триста и осемдесет хиляди километра космическо пространство и той притихна неохотно, подобно на вулкан, който очаква своето време.
— Благодаря — каза посланикът на Меркурий. — Може и да няма никаква опасност, но там, където става дума за бъдещето на човешкия род, нищо не трябва да се оставя на случая. И ако ми позволите да кажа, ние, обитателите на Меркурий, сме особено загрижени. За нас опасността може да се окаже по-голяма, отколкото за другите.
Тейлър изсумтя звучно, но още един поглед от Луната го обузда.
— А защо за Меркурий повече, отколкото за всяка друга планета? — запита председателят.
— Погледнете развитието на нещата. Рама вече навлезе в нашата орбита. Възможността да заобиколи Слънцето и да се втурне отново в космоса е само предположение. Представете си, че изпълни операция, която го подготвя за спиране. Най-удобно за целта е мястото на перихелия, а дотогава остават трийсет дни. Нашите учени ми казаха, че ако цялата промяна на скоростта стане в тази точка. Рама ще влезе в кръгова орбита, отдалечен само на двайсет и пет милиона километра от Слънцето. Оттам той ще може да. държи в ръцете си Слънчевата система.
Дълго време никой, дори и Тейлър, не каза нито дума. Всички членове на комисията подреждаха мислите си за онези трудни люде от Меркурий, представени така умело от техния посланик.
На повечето хора Меркурий даваше най-точна представа за ада или поне щеше да играе тази роля до момента, когато се намери още по-лошо място. Но жителите му се гордееха със своята странна планета, където дните бяха по-дълги от годината, имаше по два изгрева и залеза, а в реките течеше разтопен метал. В сравнение с него Луната и Марс не представляваха почти никаква трудност. Навярно хората трябваше да отидат на Венера, ако изобщо го направят, за да попаднат в по-враждебна обстановка от тази на Меркурий.
И все пак този свят се оказа възел на Слънчевата система в много отношения. При един поглед назад всичко бе съвсем очевидно, но преди някой да се досети, космическата ера бе почти в края на своя първи век. А сега жителите на Меркурий го напомняха на всички.