— А защо? — отвърна Майрън. — Пред нас е едно безупречно потвърждение на ефекта на Кориолис. Бих искал да мога да го покажа на някои от моите студенти.
Мърсър замислено се взираше в Цилиндричното море.
— Забелязахте ли какво е станало с водата? — каза той най-сетне.
— Да, тя вече не е толкова синя. Бих казал, че ми напомня цвета на зеления грах. Какво означава това?
— Навярно същото, което означава и на Земята. Лаура нарече морето супа от органичен произход, която очаква да бъде разтърсена, за да се съживи. Навярно точно това е станало.
— Само за няколко дни? На Земята са били необходими милиони години.
— Триста седемдесет и пет милиона според най-новите преценки. Ето откъде е дошел кислородът. Рама префуча за четиридесет и осем часа от анаеробния етап до фотосинтезата. Чудя се какво ще ни предложи утре?
22. По Цилиндричното море
Когато те стигнаха подножието на стълбището, очакваше ги нова изненада. Отначало им се стори, че нещо е преминало през лагера, разхвърляло е пялото снаряжение и дори е събрало и отмъкнало нанякъде по-дребните предмети. След кратък оглед обаче тревогата им се замени с досада, раздразнение и дори неудобство.
Виновник бе само вятърът. Преди да тръгнат, те бяха вързали всички незакрепени предмети, но по всяка вероятност някоя от въжетата не са издържали на особено силните по-риви. Минаха няколко дни, преди да съберат пялото си имущество.
Други по-големи промени не личаха. След краткотрайните пролетни бури се върна дори и тишината на Рама. А някъде в края на равнината бе спокойното море, очакващо първия кораб след милони години.
— Не трябва ли някой да стане кръстник на новия кораб с бутилка шампанско?
— Дори и да имахме на борда, нямаше да допусна такова престъпно разхищение. И без това е вече късно. Нали го пуснахме.
— Поне може да се държи на вода. Ти спечели облога, Джими. Ще оправя всичко, след като се върнем на Земята.
— Трябва да му сложим име. Имате ли идеи? Обектът на тези окуражителни коментари се намираше до самите стъпала, които водеха в Цилиндричното море. Това бе малък сал, построен от шест празни варела, захванати с лека метална рамка. Цялата енергия на екипажа в продължение на няколко дни бе използувана за неговия монтаж в лагер Алфа и превозването му на десет километра през равнината върху разглобяеми колела. Но цялата игра не бе напразно.
Целта заслужаваше риска. Загадъчните кули на Ню Йорк, които блестяха открити на пет километра навътре, сякаш им се надсмиваха още от първите им стъпки в Рама. Никой не се съмняваше, че градът, или каквото и да бе той, е истинското сърце на този свят. Ако не успееха да направят нищо друго, те бяха длъжни да стигнат до Ню Йорк.
— Все още няма име. Капитане, какво ще кажете?
Нортън се засмя, после отведнъж стана сериозен.
— Намерих име. Наречете го „Резълюшън“.
— Защо?
— Така се е казвал един от корабите на Кук. Името е хубаво. Дано го оправдае.
Всички се умълчаха. След малко сержант Барнис, която бе лично отговорна за проекта, попита за трима доброволци Присъствуващите до един вдигнаха ръка.
— Съжалявам, но имаме само четири спасителни ризи. Борис, Джими, Питър, вие сте плавали малко на Земята. Нека го опитаме.
За никого не бе странен фактът, че за операцията отговаряше сержанта. Руби Барнис единствена от всички на борда имаше капитански диплом; това реши въпроса. Тя бе управлявала състезателни тримарани през Тихия океан и няколко километра абсолютно спокойна вода не бяха никакво предизвикателство към нейното умение.
Тя бе взела твърдо решение за това пътуване още в мига, когато зърна морето за първи път. Нито един моряк не бе заставал срещу нещо по-невероятно през хилядите години, откакто човек бе стъпил във водите на своя собствен свят. Едно малко, глупаво стихче се въртеше в главата й през последните дни и тя не можеше да се освободи от него: „Да преплавам Цилиндричното море…“ Ето, точно това щеше да стори.
Нейните пасажери се настаниха в импровизираните седалки и Руби дръпна ръчката. Двайсеткиловатовият мотор забръмча, верижните предавки към редуктора се завъртяха лудо и „Резълюшън“ се понесе напред под възторжените възгласи на зрителите.
Руби се надяваше да достигне петнайсет километра в час с този товар, но трябваше да се задоволи с малко повече от десет. Отмериха половинкилометрово трасе покрай прага; изминаха го в двете посоки за пет минути и половина. Ако се спаднеше времето за обръщане, оставаха чисти дванайсет километра в час и тя бе напълно доволна от постигнатото.