Изглежда рамианите бяха довели до високо съвършенство изкуството да утрояват всичко. За това говореха и системата от въздушни шлюзи, и стълбищата, и изкуствените слънца. А на най-важните места бяха направили още една крачка напред. Ню Йорк бе пример на тройно утрояване.
Руби насочваше „Резълюшън“ към централния комплекс, където поредица от стъпала се издигаше от водата към стената или дигата, опасваща острова. Виждаше се дори и удобно разположен стълб за привързване на плавателни съдове. Руби се развълнува, след като го забеляза. Сега тя нямаше да се успокои, докато не открие поне един от корабите, с които рамианите са плавали по тяхното необикновено море.
Нортън се готвеше да стъпи пръв на брега. Той се обърна към тримата си спътници и каза:
— Чакайте на кораба, докато се изкача на стената. След като махна с ръка, Питър и Борис ще се присъединят към мене. Руби, ти оставаш на кормилото, за да можем да потеглим веднага в случай на нужда. Ако с мен се случи нещо, докладвайте на Карл и изпълнявайте неговите нареждания. Действувайте, както намерите за добре, но без излишен героизъм, ясно ли е?
— Да, капитане. На добър час!
Командирът Нортън не вярваше в добрата съдба; той никога не се залавяше с нещо, преди да провери всички подробности и да си осигури път за изтегляне. Но ето че Рама го принуждаваше да наруши някои от своите скъпоценни правила. Тук почти всичко бе непознато така, както Тихият океан и Големият бариерен риф са били чужди за неговия любим герой преди три века и половина. Е, нямаше да е зле да се възползува и от късмета, стига да е пръснат наоколо.
Стълбището бе съвсем еднакво със стъпалата в другата страна на морето, откъдето приятелите му без съмнение гледаха право към него през телескопите си. Думата „право“ бе напълно точна сега, тъй като само в тази посока, успоредна на оста на Рама, морето бе съвсем равно. Може би това определение бе вярно само за него от всички водни масиви във вселената, тъй като в останалите светове моретата и езерата трябва да следват тяхната повърхност, която е равномерно извита във всички посоки.
— Наближавам върха — докладва Нортън; знаеше, че едновременно със записа думите му ще стигнат до напрегнатия слух на неговия старши-помощник, който чакаше на пет километра оттук. — Все още напълно спокойно. Нормална радиация. Държа брояча над главата си, в случай че тази стена е щит за нещо. Ако от другата страна има враг, той ще стреля най-напред в него.
Разбира се, че той се шегуваше. И все пак не виждаше смисъл да оставя каквото и да е на случайността, след като бе толкова лесно да го избегне.
Достигна до последното стъпало и видя, че плоският отгоре насип е широк около десет метра. От другата страна редуващи се площадки и стълбища водеха до разположеното на двайсет метра по-долу ниво на града. Всъщност той стоеше върху една висока стена, която ограждаше Ню Йорк от всички страни, и можеше да го гледа, сякаш бе на трибуна.
Многообразието на гледката почти зашеметяваше; най-напред той обхвана цялата панорама с камерата. След това размаха ръка към своите спътници и съобщи по радиото към другата страна на морето:
— Никаква активност; всичко е спокойно. Хайде, качвайте се — ще започнем проучването.
23. Ню Йорк, Рама
Това не беше град, а машина. Нортън го разбра само за десет минути и след като прекосиха целия остров, той не видя никаква причина да промени заключението си. В един град, независимо от естеството на неговите обитатели, трябва да има някакви жилища. Тук нямаше нищо подобно, освен ако не бяха под повърхността. Дори и да беше така, не се виждаха никакви входове, стълбища и подемни съоръжения. Той не забеляза нищо, което да напомня и най-обикновена врата.
Това място му приличаше на един гигантски химикотехнологичен завод, който бе видял веднъж на Земята. Тук обаче нямаше нито складове за суровините, нито следа от транспортна система, която ги разнася. Не се виждаха никакви изходни съоръжения за готовия продукт, а още по-малко можеше да се съди за неговия характер. Всичко бе много загадъчно и оставяше доста потискащо впечатление.
— Някой има ли предположения? — обърна се той най сетне към всички, които слушаха. — Ако това е завод, какво произвежда? Откъде взема суровините?