Сара се поусмихна.
— Е, във всеки случай и вие можете да направите с мен същото.
— Положително. Не пропуснах да го сторя.
Тя го изгледа рязко. В тона му имаше нещо особено. Но Поаро самодоволно засукваше мустак и Сара за втори път си помисли:
„Този човек е… шарлатанин!“
Самоувереността й се възвърна, тя се поизправи и въпросително произнесе:
— Струва ми се, че не съвсем добре разбирам целта на тази беседа?
— Добрият д-р Жерар не ви ли обясни?
Сара се намръщи.
— Не разбирам д-р Жерар. Той сякаш мисли…
— „Има нещо гнило в Дания“ — процитира Поаро. — Виждате ли, че познавам вашия Шекспир?
На Сара не й беше до Шекспир.
— Та за какво е целият този шум? — настоятелно запита тя.
— Е, добре, на човек му се иска да се добере до истината в тази история, нали?
— За смъртта на мисис Бойнтън ли говорите?
— Да.
— Това не е ли много шум за нищо? Разбира се, вие сте специалист по тези въпроси, мосю Поаро. За вас е естествено…
Вместо нея изречението довърши Поаро.
— За мен е естествено да подозирам престъпление винаги, когато мога да си намеря извинение за това?
— Е, да… може би.
— Вие самата нямате ли никакви съмнения във връзка със смъртта на мисис Бойнтън?
Сара сви рамене.
— Действително, мосю Поаро, ако сте ходили в Петра, ще разберете, че пътуването беше доста изтощително за една стара жена с незадоволително състояние на сърцето.
— За вас въпросът изглежда абсолютно изяснен?
— Без съмнение. Не мога да проумея становището на д-р Жерар. Та той дори не разбра нищо. Лежеше повален от треска. Естествено, прекланям се пред по-големите му медицински познания, но в този случай той изобщо нямаше на какво да се позове. Предполагам, че ако искат, в Ерусалим могат да направят аутопсия, в случай че моето заключение не ги задоволява.
Поаро помълча, после каза:
— Има един факт, мис Кинг, който още не ви е известен. Д-р Жерар не го е споделил с вас.
— Какъв факт? — настойчиво запита Сара.
— От санитарната чанта на д-р Жерар липсва известно, количество лекарство, дигитоксин.
— А! — Сара бързо осъзна тази нова страна на въпроса. И също така бързо атакува единственото й слабо място.
— А д-р Жерар абсолютно сигурен ли е в това?
Поаро сви рамене.
— Както би трябвало да знаете, мадмоазел, един лекар обикновено е съвсем сигурен в твърденията си.
— Да, естествено. Това се подразбира. Но по онова време д-р Жерар беше болен от малария.
— Това несъмнено е вярно.
— Той има ли някаква представа кога може да е било взето?
— Наложило му се да използва чантичката си вечерта, когато пристигнал в Петра. Трябвал му фенацетин, защото имал силно главоболие. Когато на другата сутрин върнал фенацетина и затворил чантичката, почти с абсолютна сигурност твърди, че всичките му лекарства са били непокътнати.
— Почти… — повтори Сара.
Поаро сви рамене.
— Да, съществува съмнение! Съмнението, което вероятно би изпитал всеки честен човек.
Сара кнмна.
— Да, знам. Винаги сме недоверчиви към тези, които са прекалено сигурни. Но все пак, мосю Поаро, фактите са съвсем незначителни. Струва ми се… — тя спря. Вместо нея изречението довърши Поаро.
— Струва ви се, че едно разследване от моя страна е излишно?
Сара го погледна право в очите.
— Откровено казано, да. Сигурен ли сте, мосю Поаро, че това тук не е развлечение за сметка на чуждото нещастие?
Поаро се усмихна.
— Частният живот на едно семейство, разстроен и объркан — и Еркюл Поаро може да се позабавлява, като си поиграе на разследване?
— Не исках да ви засегна — но все пак, не е ли нещо от този род?
— Тогава вие, мадмоазел, сте на страната на семейство Бойнтън?
— Смятам, че да. Много са страдали. Те… те не трябваше повече да търпят.
— А маман е била неприятна, тиранична, противна — определено не заслужавала да живее. И още?
— Щом поставяте въпроса така… — Сара спря, изчерви се и продължи: — Съгласна съм, че това не бива да се взима предвид.
— И все пак се взима! Тоест, вие го взимате, мадмоазел! Аз — не! За мен е все едно. Жертвата може да бъде светец божи или обратното — безчестен изверг. Това мен не ме трогва. Фактът е неизменен. Отнет живот! Винаги съм казвал — не одобрявам убийството.
— Убийство ли? — Сара рязко пое дъх. — Но какви доказателства за убийство има тук? Най-несериозните, които може да си представи човек! Самият д-р Жерар, не може да бъде сигурен!
Поаро тихо произнесе:
— Но има и други доказателства, мадмоазел.
— Какви? — сряза го тя.
— Белегът от инжекция върху китката на мъртвата, И още нещо — няколко думи, които подочух в Ерусалим през една ясна, спокойна нощ, когато отивах да затворя прозореца на спалнята си. Да ви кажа ли какви бяха те, мис Кинг? Ето ги: Чух мистър Реймънд Бойнтън да казва: „Нали разбираш, че тя трябва да бъде убита?“