— А на него казахте ли за решението си? Или вече му бяхте казали?
Последва пауза, съвсем кратка пауза, после Надин рече:
— Тогава му казах.
— Той как го прие?
Тя тихо отвърна:
— Много се разстрои.
— Убеждаваше ли ви да премислите решението си?
Тя поклати глава.
— Той… той не каза почти нито дума. Виждате ли, ние и двамата от известно време знаехме, че би могло да се случи нещо подобно.
Поаро попита:
— Ще ме извините, но другият мъж, естествено, е бил мистър Джефърсън Коуп?
Тя наведе глава.
— Да.
Последва дълго мълчание, после Поаро запита, без да променя тона си:
Вие имате ли спринцовка, мадам?
— Да… не.
Той вдигна вежди. Тя поясни:
— Имам една стара спринцовка между другите неща в една санитарна чантичка, но тя е в големия ни багаж, който оставихме в Ерусалим.
— Разбирам.
Последва мълчание, после гласът й тревожно трепна!
— Защо ме питате това, мосю Поаро?
Той не отвърна на въпроса й. Вместо това на свой ред запита:
— Доколкото разбирам, мисис Бойнтън е взимала микстура, съдържаща дигиталис?
— Да.
Забеляза, че тя вече несъмнено е нащрек.
— И това е било за сърдечното й страдание?
— Да.
— До известна степен дигиталисът е лекарство с кумулативен ефект?
— Смятам, че да. Не съм много запозната с него.
— Ако мисис Бойнтън е поела свръхдоза дигиталис…
Тя го прекъсна бързо, но решително:
— Не е възможно. Тя винаги беше извънредно предпазлива. Също и аз, когато й измервах дозата.
— Може точно в това шишенце да е имало свръхдоза. Грешка на аптекаря, който го е приготвил?
— Считам това за съвсем невероятно — спокойно отвърна тя.
— Е добре, анализът скоро ще покаже.
— За нещастие шишенцето се счупи — каза Надин.
Поаро я загледа с внезапен интерес.
— Наистина ли? Кой го е счупил?
— Не съм съвсем сигурна. Предполагам, че някой, от прислужниците. Когато внасяха тялото на свекърва ми в пещерата й, имаше голямо объркване, а и светлината беше много слаба. Преобърнаха една маса.
Една-две минути Поаро я гледаше втренчено.
— Това е много интересно — отбеляза той.
Надин Бойнтън с досада се размърда на стола си.
— Доколкото разбирам; вие намеквате, че свекърва ми е починала не от удар, а от свръхдоза дигиталис? — после продължи: — Това ми изглежда крайно невероятно.
Поаро се наклони напред.
— Даже и ако ви кажа, че д-p Жерар, лекарят французин, пребиваващ в лагера, твърди че значително количество дигитоксинов препарат липсва от санитарната му чанта?
Лицето й стана много бледо. От погледа му не убягна как ръката й се впива в масата. Надин сведе очи. Седнала неподвижно, тя приличаше на издялана от камък мадона.
— Е, мадам — каза най-сетне Поаро, — какво ще кажете за това?
Секундите течаха, без тя да проговори. Цели две минути изминаха, преди да вдигне глава и той потръпна, когато видя израза в очите й.
— Мосю Поаро, аз не съм убила свекърва си. Вие знаете това! Когато я оставих, беше жива и в добро състояние. Много хора могат да го удостоверят! Следователно не съм причастна в това престъпление, поради което се осмелявам да апелирам към вас. Защо трябва да се намесвате в тази история? Ако ви се закълна в честта си, че само правосъдие и нищо друго не е извършено тук, няма ли да се откажете от следствието? Толкова сме страдали — нямате представа колко много. Сега когато има спокойствие и възможност за щастие, трябва ли да разрушите всичко?
Поаро се изпъчи. Очите му заискряха със зелена светлина.
— Нека бъдем наясно, мадам. Какво искате от мен да сторя?
— Казвам ви, че свекърва ми е починала от естествена смърт и ви моля да приемете това твърдение.
— Хайде да уточним. Вие сте сигурна, че свекърва ви е била преднамерено убита и искате от мен да простя едно убийство?
— Моля ви за милост!
— Към някого, който не е имал милост.
— Не ме разбирате, не беше така.
— Вие самата ли извършихте престъплението, мадам, та знаете толкова добре?
Надин поклати глава. Нямаше вид на виновна.
— Не — спокойно произнесе тя, — Когато я оставих, беше жива.
— А после, какво се случи после? Вие знаете — или подозирате?
Надин разгорещено каза:
— Чувала съм, мосю Поаро, че някога, при онази история в Ориент експрес вие сте приели формално заключение за това, което се е случило?
Поаро я погледна с любопитство.
— Интересно кой ви е казал това.
— Вярно ли е?
Той бавно произнесе:
— Онзи случай беше… различен.
— Не. Не е бил различен! Убитият е бил зъл човек — гласът й се сниши, — каквато беше и тя…