Поаро го прекъсна:
— Има един друг малък въпрос. Покойната се ядосала на едно от момчетата. Знаете ли кое е било то и за какво е ставало дума?
Ръцете на Махмуд се повдигнаха към небето.
— Откъде знае? Разбира се не знае. Стара дама не оплакала се на мен.
— Можете ли да разберете?
— Не, добри ми господа, това би било невъзможно. Никое от момчета ни най-малко не признава. Стара дама ядосана казва? Тогава, разбира се, момчета не каже. Абдул каже бил Мохамед, Мохамед каже бил Азис, Азис каже бил Еса и така нататък. Всички те много глупав бедуин — нищо не разбира.
Той пое дъх и продължи:
— А аз, аз има предимство образование в мисия. Рецитира на вас Кийтс… Шели…
И той измърмори нещо неразбираемо.
Поаро потръпна. Макар английският да не беше негов роден език, той го знаеше достатъчно добре, за да не се измъчва от невъзможната дикция на Махмуд.
— Превъзходно! — побърза да каже той. — Превъзходно! Без съмнение ще ви препоръчам на всичките си приятели.
Поаро съумя да се освободи от красноречието на драгомана. После занесе списъка си на полковник Карбъри, когото намери в канцеларията му.
Карбъри издърпа връзката си още по-накриво и попита:
— Намерихте ли нещо?
— Искате ли да ви съобщя една моя теория? — попита Поаро.
— Както обичате — въздъхна полковник Карбъри. Така или иначе, доста много теории беше чувал през съществуването си.
— Моята теория е, че криминалистиката е най-лесната наука на света! Само трябва да се остави престъпникът да говори — рано или късно ще си каже всичко.
— Помня, че и преди твърдяхте нещо от този род. Кой ви е правил признания?
— Всички.
И Поаро предаде накратко разговорите, които беше водил сутринта.
— Хм — произнесе Карбъри. — Хванали сте едно, най-много две указания. Жалкото е, че всичките изглежда сочат в противоположни посоки. Имаме ли доказателства, това искам да знам.
— Не.
Карбъри пак въздъхна.
— И аз се страхувах, че нямаме.
— Но преди да мръкне, ще знаете истината!
— Е, все това ми обещавате — рече полковник Карбъри. — А пък аз доста се съмнявам, че ще я откриете! Сигурен ли сте?
— Съвсем.
— Трябва да е хубаво да се чувства така човек — забеляза той.
Дори и да е пробляснало пламъче в очите на полковника, Поаро сякаш не го забеляза. Той извади списъка си.
— Чиста работа — одобрително заяви Карбъри. Той се наведе над листа. След една-две минути се обади:
— Знаете ли какво мисля?
— Ще се радвам, ако ми съобщите.
— Младият Реймънд Бойнтън е вън от играта.
— А, така ли смятате?
— Така. Ясно като бял ден какво е мислел той. Още отначало трябваше да разберем, че е бил вън. Нали като в криминалните историйки той е най-вероятният убиец. Щом вие всъщност сте го подочули да казва, че ще очисти старата, значи трябвало е да разберем, че е невинен!
— Вие сте чели криминални разкази, да?
— Хиляди — отвърна полковник Карбъри. И с тон на замечтан ученик добави: — Вие сигурно не можете да вършите такива работи като детективите от книгите? Да направите списък на важните факти — разни дето изглежда, че нищо не значат, а пък всъщност са страхотно важни — ей такива ми ти работи.
— Аха — добродушно произнесе Поаро. — Харесват ви този род криминални истории? Но естествено, с удоволствие ще го сторя заради вас.
Притегляйки към себе си лист хартия, той бързо и със ситен почерк написа:
1. Мисис Бойнтън взимала микстура, съдържаща дигитални.
2. На д-р Жерар изчезнала спринцовка.
3. Мисис Бойнтън определено изпитвала удоволствие, като забранявала близките й да споделят компанията на други хора.
4. През въпросния следобед мисис Бойнтън поощрила близките си да се отдалечат и да я оставят сама.
5. Мисис Бойнтън е била психически садист.
6. Разстоянието от голямата шатра до мястото, където седяла мисис Бойнтън, е грубо казано двеста ярда.
7. Отначало мистър Ленъкс Бойнтън заяви, че не знае кога се е върнал в лагера, а после призна, че е сверил часовника на майка си.
8. Д-р Жерар и мис Джиневра Бойнтън заемали съседни шатри.
9. В шест и половина, когато била готова вечерята, изпратили един прислужник да извести мисис Бойнтън.