Сара нервно го прекъсна:
— Добре, предполагам, че мосю Поаро не се е изкачил дотук, за да си приказваме за облекло!
— Вярно е — потвърди Поаро. — Дойдох да се посъветвам с д-р Жерар — неговото мнение би било ценно за мен — а също и вашето, мадмоазел — вие сте още млада и със съвременна психика. Виждате ли, искам да знам всичко, което можете да ми кажете за мисис Бойнтън.
— Вече не го ли научихте наизуст? — попита Сара.
— Не. Чувствам — дори повече от това — сигурен съм, че в този казус много важен е психологическият образ на мисис Бойнтън. Нейният тип несъмнено е познат на д-р Жерар.
— По мое мнение тя наистина представляваше интересен обект — каза лекарят.
— Разкажете ми по-подробно.
Д-р Жерар охотно се озова на поканата. Той описа своя собствен интерес към семейството, разговора си с Джефърсън Коуп и абсолютно погрешното му тълкуване на обстоятелствата.
— Значи той е сантиментален — забеляза Поаро.
— О, да, в основата си! Той има идеали — всъщност почиващи на дълбоко вкоренена инстинктивна леност. Да се възприема човешката природа откъм най-добрата й страна, както и светът като приятно място, несъмнено е най-лекият начин да се живее! Следователно, Джефърсън Коуп няма ни най-малка представа за истинската същност на хората.
— Този възглед понякога може да се окаже опасен — вметна Поаро.
Д-р Жерар продължи:
— Той не престана да гледа на това, което бих нарекъл „случая Бойнтън“ като на криворазбрана преданост. А за замаскираните омраза, бунт, робство и терзания имаше само съвсем слаба представа.
— Глупаво е — отбеляза Поаро.
— И все пак — продължи д-р Жерар — дори и най-твърдоглавите сантиментални оптимисти не могат да бъдат съвсем слепи. Мисля, че по време на екскурзията до Петра очите на мистър Джефърсън Коуп са се поотворили.
И той описа разговора, който бяха водили с американеца сутринта в деня на произшествието.
— Интересна е тази история — за слугинчето — замислено произнесе Поаро. — Хвърля светлина върху методите на действие на старата.
Жерар продължи:
— Цялата онази сутрин беше много необикновена! Вие не сте ходили в Петра, мосю Поаро. Ако отидете, трябва непременно да се изкачите на Жертвеника. Там цари — как да се изразя? — особена атмосфера — и той подробно описа гледката, като добави: — Тази тук мадмоазел седеше като млад съдия и развиваше теории как да се пожертва един в името на спасението на мнозина. Спомняте ли си, мис Кинг? Сара потръпна:
— Недейте! Нека да не говорим за онзи ден.
— Не, не — обади се Поаро. — Хайде да се занимаем с по-отдавнашни събития. Интересува ме, д-р Жерар, как ще обрисувате психологията на мисис Бойнтън. Това, което не мога съвсем да си обясня, е защо след като е довела близките си до абсолютно подчинение, е уредила това пътуване в чужбина, където несъмнено щяла да възникне опасност те да влязат в контакт с външни хора и властта й да се разклати.
Д-р Жерар развълнуван се наведе към него.
— Но, точно там е работата! Навсякъде по света старите жени са си едни и същи. Те се отегчават! Ако са се специализирали в реденето на един пасианс, най-после им идва до гуша от него. Иска им се да научат някакъв нов пасианс. Точно същото е и с една старица, чието развлечение (колкото и невероятно да звучи това) е да властва над хората и да ги изтезава. Мисис Бойнтън — нека я наречем звероукротителка — е опитомила своите тигри. Може би по времето, когато са възмъжавали, са се появили някои по-силни усещания. Женитбата на Ленъкс за Надин е била известно приключение. Но след това изведнъж настъпило затишие. Ленъкс дотолкова е потънал в меланхолия, че на практика е невъзможно да бъде наранен или да му бъде причинено страдание. Реймънд и Карол не дават признак на бунт. А Джиневра — а, бедната Джиневра — от гледна точка на майка си тя представлява най-безинтересното развлечение. Защото Джиневра е намерила начин за бягство. Тя бяга от действителността в един свят на фантазии. Колкото повече я предизвиква майка й, с толкова повече скрито удоволствие тя играе ролята на преследвана героиня! От гледна точка на мисис Бойнтън всичко това е ужасно скучно. И тя като Александър Македонски търси нови светове, които да завладее, И затова решава семейството да предприеме пътешествие в чужбина. Там ще има опасност да се разбунтуват укротените й зверове и за нея ще се създаде възможност да причинява нова страдания! Невероятно звучи, нали, но е така! Тя е търсела нови вълнения.