— Как така без илюзии?
— Точно така, без илюзии.
— Но илюзиите са красиво нещо. Не може без тях.
— Илюзиите са най-вредното нещо и може без тях. Живейте като птичките божии — радвайте се на живота или страдайте, но без никакви илюзии. Ако вие, комунистите, знаехте правилото да живеете без илюзии, щяхте да си спестите хилядите глупости, които вършите сега. Но аз не мога да променя нищо. Аз имам сега просто възможността да кажа това, което мисля, да ви предупредя. Вярвам, все още има умни и трезви българи, които мислят умно и трезво и ще разберат, че с чувства, надежди и емоции не се прави нищо. Че нещо се прави с пари, с труд, и то сериозен, здрав, градивен труд, а не с обещания и с вестникарски аларми.
— Аларми?
— Точно така, вестникарски аларми. Алармира този, който се бои от нещо и не знае какво точно го застрашава. Той вика „разбойници“, „пожар“, „нападат ме“, макар да знае, че никой не го напада. Той сам си създава врагове. В подсъзнанието си той разбира, че е объркан и заплетен в кълчища, надига врява, за да напомня за себе си. Големите, силните народи и държави не дигат никога врява. Те изчакват. Русия през 1878 година бе гроги. Тя победи Турция, но не можа да победи коалицията, която изплете Англия след това — коалицията в Берлин, на Берлинския конгрес. Англия, без да пукне пушка, взе от Турция най-хубавия й остров — Кипър — и в замяна свика Берлинския конгрес, за да узакони грабежа си и да унизи Русия. Руският император Александър II разбра това. Разбра, че няма да може като баща си Николай II да води една втора Кримска война заради някакви си там обиди и реши да отиде на конференцията в Берлин, за да запази, което може. Да запази това, което е взел, макар и с големи отстъпки и с големи загуби лично за него. Но все пак ще спечели. И праща княз Горчаков и му казва: „Запази това, което може да се запази. Ето ти една карта с две очертания. Първото очертание — това е да се запази онова, което може. Там ти ще маневрираш, там ти ще отстъпваш и настъпваш, а втората линия — това е територията, зад която да не се отстъпва нито сантим. Това е свещената и неприкосновена руска граница — Ерзерум в Кавказ, Балкана в България. Може да има две Българии — васални и невасални, но отвъд Балкана турчинът глас няма да има. Турция само ще дава вид, че управлява, но там тя няма да управлява. Ще управляваме ние, русите. Пази тази карта и ти ще бъдеш спокоен, че аз стоя зад тебе, аз, императорът на цяла Русия. Те не могат да не държат сметка за това. Това е Русия.“
Горчаков взема картата, разучава я, после посвещава в своя план и своя подчинен — руския посланик в Англия, граф Шувалов. Граф Петър Шувалов. Най-великият руски дипломат. Същият, който издейства на Берлинския конгрес Софийска област, Софийски санджак за Княжество България. Той е бил авторитетен човек. И умен, и честен, и работлив човек. Има спомени. Кратки спомени, които аз съм разучавал дума по дума, ред по ред и съм се учил от него на дипломация.
В Берлин Русия е притисната жестоко. Но тя маневрира. Маневрира и прави всичко възможно да скара Австро-Унгария и Англия, Германия и Франция, като набляга на съюзи ту с едни, ту с други, като загатва, че ще отиде с този, който я подкрепи сега. Подчертай дебело това сега, сега. Не става дума за утре, за вдругиден. Не, сега, сега.
Това е тайната на висшата политика, господин Памукчиев, да решаваш нещата сега, сега.
Баща ти, да е жив и здрав и да живее още сто години, ни храни с брашно, с картофи, с масло, с олио сега, а не утре — с илюзии. Който залага на утре, свършено е с него. Важното е да пипнеш властта сега и да я доиш за себе си, но и за народа си.
Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре.
Ние, Сговорът, схванахме това още на 9 юни и дадохме пълна свобода на селяните — да работят земята си, да сеят, да продават. Свобода сега, а не утре.
Ние намалихме данъците временно, на момента. Ние намалихме пътните такси и билетите по треновете. Начаса. Ние намалихме ученическите такси в гимназиите веднага след преврата на 9 юни и учениците разбраха, че ние мислим за тях. Те не бяха високи. Но ние пожертвувахме нещо и заявихме, че никога занапред няма да повишаваме ученическите такси. В миналото, както знаеш, господин Памукчиев, се плащаше такса, за да учиш в гимназията. То не се учеше без пари не се говореше за безплатно образование. Всяко безплатно нещо е ден до пладне. На третия ден то се покварява, на четвъртия се вкисва, на петия се проваля. Човек не е научен да пази онова, което му се дава без нищо. Защо ние, банките, давахме пари, но искахме насреща полици, гаранции, имоти, стоки? Защо? Защото по един начин се впряга този, който знае, че това, което взема е с пари и че трябва да го връща, а по друг, когато е без пари.