Петър Тодоров си гледаше мустака. Гледаше коя чиновничка е по-хубава.
Той бе първият българин-министър, който започна да „оправя“ чиновничките си във финансовото министерство. И Цанков таеше това. Защото ловчанлия ли е, троянчанин ли е, плевенчанин ли е — той иска първо да получи, после да даде.
Това са те плевенчани, ловчанлии и троянчани. Хитреци на дребно. Не ги уважавам аз тях, защото те искат да ебат дявола. И то без пари. Ако бяха умни, те щяха да развият, както сърбите, едно супермодерно овощарство и щяха да задавят Европа с мед. Какво им пречи? Ливади много. Земи много. Гори много. Вода много. Пчелата е като кравата, господин Памукчиев — тя иска ароматна трева, цветя, билки, иска и чиста вода. Без вода не става овощарство. Ето защо, аз казвам — рекламата прави търговията, но и търговията си плаче за рекламата. Ако ние имахме мед, като оня в Кюстендил, лично аз щях да го рекламирам в Европа. Но в село Стенско през 1923 година, когато минах оттам с колата си, видях по два, по три кошера в двор. В Ямборано бяха повече — спрях аз в общината в Ямборано, седнах при кмета и извадих бележника. Аз никога не се движа без моя бележник — съветник. Искам да ти дам един малък приятелски съвет, господин Памукчиев. Където и да ходиш, да си носиш калем и бележник. Това е нужно. Това е необходимо на човека, както тетрадката на ученика и мистрията на зидаря. С това ще си вадиш хляба. Попитах кмета на село Ямборано:
— Извинете, господин кмете — говорех му много учтиво, като на човек, с когото искам да водя дълъг разговор, — моля Ви, кажете ми, колко кошери пчели има в селото Ви?
— Че знам ли ги.
— Горе-долу.
— Отде да ги знам. Туй не ме интересува. Аз си гледам кметлъка, общината, а селяните си гледат работата. Всеки с работата си.
Тогава не бях още министър, а просто банкер, който проучва условията за търговия, условията за продажба на плодове на световните пазари. Всяка банка търси сама пазарите. Нея не я търсят. Тя насочва търговците. Тя им казва къде какво се търси, къде какво може да се продаде. У нас е прието търговецът сам да разбива пъртината. Не, той не може да прави това, защото си гледа магазина, склада, хляба. За него ще разузнава банката му. За това поддържа свое банково разузнаване. Тя ще подпомага своите клиенти. Тя ще им дири пазарите, а не те. Ако те си намерят — добре. Евреите — търговци до един почти членуваха в разни масонски ложи. А какво бе масонската ложа? Нищо друго освен осведомителна търговска и банкова централа. Начело на ложите стоят повече евреи — банкери — Дюпон, Рокфелер, Стисен, Круп, Шнайдер — световни имена…
Българинът — банкер е принуден сам да разузнава, ако не е впрегнат в някоя масонска ложа. Аз съм заклет враг на това еврейско племе, но аз го изучавам, аз го дебна, аз го следя, аз се уча от него, защото то е по-умно и по-предвидливо от нас, българите — банкери… Да, това е истината. Умните народи са умни, защото умеят да пестят и да ценят парата. Простите банкери и народи са прости, защото не умеят да ценят парата. Какво искаш, щом сложихме на 9 юни 1923 година за министър на финансите един ловчанлия, който играеше покер, който пилееше пари по балове и банкети, а „оправяше“ чиновничките си без пари. Това е грозна история. Мъж, който използва подчинените си за лични цели и услуги, е подлец. Жената е нежна натура. Тя трепери за службицата си и дава, бута, но проклина. Петър Тодоров — да ме прощава историята ни — не бе за министър на финансите. Дребнави сметки са го издигнали тогава — на 9 юни. Аз, ако бях тогава в България, нямаше да позволя това.
— А къде бяхте?
— Във Франция, в град Виши. Там бях политически емигрант. И там ме завари новината за преврата. Върнах се в България и видях кабинета вече напълно оформен. Министър-председател и министър на външните работи — професор Ал. Цанков, министър на вътрешните работи — генерал Иван Русев, министър на финансите — Петър Тодоров, министър на земеделието — Янаки Моллов. Димо Казасов бе министър на железниците, пощите и телеграфите. Аз бих поставил за министър на финансите Владимир Моллов, но не и Петър Тодоров.